Децата обичат историите й. Тя пък обожава децата. Все още говори на себе си сякаш е малко момиче, а не жена, която дори е майка на четири деца.
Както е отдадена на тях, така се опитва да не бъде жестока с детето в нея, което не може да носи целия свят върху плещите си. Старае се да му вдъхва увереност, да вижда силните му качества, но най-вече да му дава обич.
Много любов има за раздаване Катя Антонова, писателката, която застава пред камерата на „Жените на България“. Не е случайно, че за интервюто ни потърсихме книжния уют на ЧитАлнЯта, където авторката на „Феята от захарницата“ да се чувства най-удобно.
Не предполагахме, че ще й стане емоционално, но книжката „Диво“ на Емили Хюз, с вече изтъркани твърди корици, докосна Катя. Оказа се, че тя е сред първите на „Рибка“ – издателството, което писателката основава през 2013 г.
Десет години по-късно Катя си спомня трудностите, през които е минала тогава и как те не са я отказали от желанието да види ценни детски книги в книжарниците у нас.
„Не съм се замисляла какво ще ми струва мечтата за „Рибка“. Знаех единствено, че трябва да действам“, разказва писателката, която дори напуска рекламната сфера, в която работи, инвестира всичко, което притежава и подлага семейството си на изпитание заради вярата в начинанието си.
Тя говори със страст за издаването на детски книги, но влага още повече чувство и сантимент, когато разказва за любовта си към писането. То се случва естествено, когато изпитва потребност да споделя мисли и впечатления, а също така й помага в моментите, в които се губи.
„Писането е моята палитра, боичките, с които рисувам света“, казва Катя. Така се ражда и „Феята от захарницата“ – очарователната Ванилия, която се появява в труден за авторката момент.
„Написах я заради себе си. Имах нужда да избягам от действителността и да бъда в света на Ванилия, да бъда като нея, да притежавам нейните качества. Тя е смела, силна и минава през проблемите с лекота“, споделя Катя.
