Децата обичат историите й. Тя пък обожава децата. Все още говори на себе си сякаш е малко момиче, а не жена, която дори е майка на четири деца.

Както е отдадена на тях, така се опитва да не бъде жестока с детето в нея, което не може да носи целия свят върху плещите си. Старае се да му вдъхва увереност, да вижда силните му качества, но най-вече да му дава обич.

Снимка: Катя Антонова, личен архив

Много любов има за раздаване Катя Антонова, писателката, която застава пред камерата на „Жените на България“. Не е случайно, че за интервюто ни потърсихме книжния уют на ЧитАлнЯта, където авторката на „Феята от захарницата“ да се чувства най-удобно.

Снимка: Катя Антонова, личен архив

Не предполагахме, че ще й стане емоционално, но книжката „Диво“ на Емили Хюз, с вече изтъркани твърди корици, докосна Катя. Оказа се, че тя е сред първите на „Рибка“ – издателството, което писателката основава през 2013 г.

Десет години по-късно Катя си спомня трудностите, през които е минала тогава и как те не са я отказали от желанието да види ценни детски книги в книжарниците у нас.

„Не съм се замисляла какво ще ми струва мечтата за „Рибка“. Знаех единствено, че трябва да действам“, разказва писателката, която дори напуска рекламната сфера, в която работи, инвестира всичко, което притежава и подлага семейството си на изпитание заради вярата в начинанието си.

Тя говори със страст за издаването на детски книги, но влага още повече чувство и сантимент, когато разказва за любовта си към писането. То се случва естествено, когато изпитва потребност да споделя мисли и впечатления, а също така й помага в моментите, в които се губи.

25 снимки
Катя Антонова
Снимка: Катя Антонова, личен архив

„Писането е моята палитра, боичките, с които рисувам света“, казва Катя. Така се ражда и „Феята от захарницата“ – очарователната Ванилия, която се появява в труден за авторката момент.

Снимка: Катя Антонова, личен архив

„Написах я заради себе си. Имах нужда да избягам от действителността и да бъда в света на Ванилия, да бъда като нея, да притежавам нейните качества. Тя е смела, силна и минава през проблемите с лекота“, споделя Катя.

Образът е вдъхновен от голямата й дъщеря, а изданието постига неочакван за нея успех във времето. Съвсем наскоро Катя получи и престижната награда „Бисерче вълшебно“ за най-четен български автор на детски книги за 2022 г.

Снимка: Катя Антонова, личен архив

„Не е трудно да пишеш за деца, когато ги обичаш, а любовта ми към тях се усеща във всяка книга“, казва Катя. Тя осъзнава колко отговорно е да твориш за най-малките и винаги е изключително самокритична към изданията си.

„Когато книгата влезе в печатница, няма връщане назад. Избягвам да чета това, което съм написала, поне година. Едва, когато мине време, подхождам мъдро и с по-различен поглед“, споделя Катя, която сякаш винаги живее с мисълта, че не е достатъчно добра.

Снимка: Катя Антонова, личен архив

Или може би качеството й да бъде самокритична я пази от емоциите, които я връхлитат понякога. Казва, че може да я срине както огромен проблем, така и една лоша дума, колкото и житейски опит да е натрупала.

Писателката не е резервирана към личния си свят, дори ни допуска в него, за да видим през какво преминава. Въпреки успехите и върховете, които покорява в литературата и писането, тя все още върви по стръмния и на моменти непоносим път към себе си.

Снимка: Катя Антонова, личен архив

Защото няма по-труден за изкачването връх от този – да се преоткриеш, да стигнеш до душата си, да се вслушаш в гласа на сърцето си, да се пречистиш, да простиш, да си дадеш…

„Настъпи времето на жената в мен“, категорична е Катя.

Продължи да четеш