Тя познава емоционалното състояние на децата. Достатъчно е само да ги види, за да разбере от какво се нуждаят. Познава и родителите. Самата тя е майка на три деца и заедно преминават през трудния процес на израстване.

Анна знае какво се корени в пълноценното общуване и как се изгражда търпение, така че детето да расте с усещане за обич, разбиране, но и с отговорност.

В поредицата ни „Жените на България“ Анна Влаева дава ценни съвети за добрите отношения между родители и деца. И под добри имаме предвид истински, искрени, онези, които ги превръщат в личности.

Снимка: Евгений Милов

Професионалният път на Анна започва от логопедията до момента, в който вижда отраженията от работата си.

Родителите споделяха, че детето им се затваря за комуникация вкъщи и така усетих, че проблемът се корени в общуването между тях“, казва Анна.

Именно това променя фокуса и посоката й на развитие се насочва към консултирането. Да си консултант по ранно детско развитие все още не се припознава като професия у нас, но терминът започва да се налага и се превръща в разпознаваем за съвременните родители.

Родителят днес е изправен пред огромното предизвикателство да отсее информацията, която извира отвсякъде. Тези, които току-що са усетили магията на новия живот, лесно попадат в капана – влизат в дребни и излишни детайли за родителството.

Анна Влаева, личен архив

Факт е, че всеки от нас може би има поне един родител в обкръжението си, който е прочел всички книги за процеса, посетил е всякакви курсове и лекции с единствената идея да бъде перфектният родител. Само че такъв няма.

„Маркетингът дебне! Вие сте удобни, защото ще си купите всичко необходимо, за да бъдете добрият родител“, казва Анна.

А какво значи да си добра майка или добър баща?

Замислям се съществува ли формула за успешно родителство.

Анна Влаева, личен архив

„Добрият родител е автентичният – когато е ядосан, да каже на детето си, че е. Когато е уморен или щастлив, също да го изрази. Общуването между тях трябва да се крепи на доверие и искреност“, отговаря ми Анна.

Факт е, че много родители сдържат емоциите си, оставят чувствата настрана, сякаш не е нормално да показват слабост, уязвимост или прилив на радост. Това обаче ги сближава с децата им, защото те виждат, че мама или татко са истински в общуването.