Красива, силна и много, много смела. Дори Хималаите не издържаха под нейния чар. Предстои една специална среща: с една специална българка. С едно момиче, което стъпи върху покрива на света!

Силвия Аздреева постави рекорд за най-кратко изкачване на два последователни 8-хилядника, като само за 27 часа покори Еверест и Лхотце. Казва, че там - горе, е покорила преди всичко себе си. И днес тя е наш специален гост в епизод 14 на „Жените на България“.

Тя самата не се представя като алпинист, а като високопланински катерач. Казва, че това я описва най-добре. Затова и екипът ни искаше да я снима в среда, която ще бъде най-естествена за нея, най-близка, но и най-любима. Подготовката ни отне време, преди да се спрем на Рила, на 2300 метра надморска височина, в подножието на язовир Калин, който е най-високият в България, но и на Балканския полуостров.

С тази идея обаче изненадахме и Силвия, която никога преди това не беше ходила там. Докато пътувахме към планината, тя ни сподели, че тялото й все още не може да се възстанови от изкачването в Хималаите, което не й попречи да издържи снимките, които продължиха няколко часа.

Рила постави на изпитание търпението и възможностите ни, но не и желанието ни. Бяхме изправени пред предизвикателствата на времето и трябваше да работим в условията на дъжд, вятър и студ.

Но Силвия беше като скала – устойчива на всякакви удари. Разказваше ни колко е важно да не допускаме моментите, в които се съмняваме, да вземат връх над стремежа към целта. Бяхме там. Знаехме защо сме отишли, знаехме защо го правим. Рано или късно, Рила щеше да ни приеме. И това се случи.

Коя всъщност е Силвия Аздреева?

Родена е със страст и любов към високото и точно тази любов й дава кураж по стръмния път към върха. Признава, че е опасно, но, за да успееш, трябва да приемеш всичко, което ти се случва. Хималаите вече й липсват, но е въпрос на време да се завърне в планината, където е нейната истинска същност.

„Еверест, 8848 метра, които се изкачват с цялата мъка на света! На 15 май в 05:45 ч. непалско време стъпих на единственото място, където имаш панорама, каквато очите ти никога няма да повярват, че е реална“, споделя Силвия.

„Това, през което преминаваш, болка от всякакъв вид, неимоверните усилия, психическите и физическите издръжливост и страдания, ежечасовите лишения, животът през тези месец и половина, който е буквално оцеляване, да се приспособиш към „мъртвата зона” (над 8000 м – б.а.) и да не спираш да се бориш с всички условия, които през цялото време са срещу теб, да не спираш и така до върха“, допълва тя.

В едно обаче няма никакво съмнение:

„Откажеш ли се, означава че не си го искал достатъчно.“

27 часа по-късно, на 16 май, с още по-големи напъни заради натрупаната умора и липсата на сън, Силвия Аздреева стъпва на Лхотце. Четвъртия по височина връх в света (8516 м) по нищо не отстъпва на Еверест. Нито по усилията, които изисква, за да го покориш, нито по красота.

„Всичко е било в мен. Цялата любов към планините – тя е била в мен от дете. С нея съм родена, но с течение на времето и годините, ставаш по-осъзнат, искаш да усетиш и да видиш нещо повече от света, търсиш върхове“, разкрива ни Силвия, която е платила достатъчно висока цена за да сбъдне тези свои стремежи.

Може би всичко започва след покоряването на Ама Даблам.

Хималайският връх, висок 6812 м., е първата й любов в планината, една мечта, преследвана с години, и реализирана в експедицията на Нирмал Пурджа през 2021 г. Първоначално, един от най-опитните алпинисти в света отказва да включи българката в прехода поради липса на опит, но силното й желание успява да го пречупи и да го убеди да й даде шанс.

Знае, че планината е тази, която най-напред трябва да те допусне в нея и само времето е показател за това. Силвия не е имала опит в алпинизма, но не е допускала страхът и неизвестното да я разколебаят. Връща се назад в спомените си към онзи момент, и казва, че стремежът в нея е бил по-силен от всичко.

Никога обаче не се отказва, когато има цел и следва усещането, че когато желаем нещо, трябва да си го представим в завършен вид, сякаш вече сме го постигнали. Трябва да вложим всички сили и енергия. Ако повярваме веднъж – всичко около нас се подрежда.

Идеите у нея се зараждат бързо и също толкова бързо се реализират. За себе си знае, че е различна и необикновена от дете и че рано или късно в живота й ще се случи нещо значимо. Затова и винаги го е търсила.

Със сигурност приятелството й с Нирмал Пурджа е допринесло да повярва в себе си, но дори и срещата им не би могла да бъде определена като случайна.

„Никой не може да изкачи върха вместо теб, с твоите усилия“, споделя Силвия. Докато говорим, виждаме емоциите, които минават през нея и все още не са утихнали.

Изпитва носталгия към Хималаите и към цялото изживяване. Била е там, на ръба на смъртта, на ръба на оцеляването. Знае какво е да живееш в планината, да прегърнеш неизвестното, да познаваш болката.

14 снимки
Жените на България: Епизод 14
Снимка:

И въпреки това е сигурна, че е родена, за да бъде там. В планината те движи любовта, води те магията, въпреки всички трудности, неудобства и обстоятелства.

Пред Силвия има още много върхове за покоряване, но тя не би ги изкачила на всяка цена. Алпинизмът е заразен, но не е амбиция до живот. Мечтае и за други, лични върхове, но вярва, че каквото е писано, ще се случи въпреки всичко. Понякога трябва да се пречупиш, да преминеш отвъд всичките си граници, но винаги с мисълта накъде отиваш и защо го правиш.

„Аз ли съм най-силната тук?“

Това е въпросът, който Силвия задава сама на себе си, когато се изправя пред решението да тръгне към Лхотце, когато краката й почти отказват. Когато й липсва чувствителност, когато едва се движи.

И се спъва, и се моли.

Когато не знае какво ще се случи, но въпреки всичко продължава...

И УСПЯВА!

Продължи да четеш