От маркетинг директор в компания до производител на вино – такъв път изминава Оля Антонова, известна повече като Оля Малинова. Тя е усмихната и вдъхновяваща и ако човек не я познава, трудно би предположил, че зад нейната емоционалност се крие силен характер, който ѝ помага да ръководи изключително успешен бизнес.

Снимка: Ладислав Цветков

Оля е наш специален гост в епизод 7 на "Жените на България". Тя е едно от лицата на „Трастена“ – компанията, която създава първото малиново вино в България. Въпреки че рецептата за него се пази доста страстно, Оля разказва историята на бизнеса със същата страст и в новия, седми епизод на „Жените на България“.

Снимка: Ладислав Цветков

Съпругът на Оля е този, който дава тласък на бизнес идеята и я убеждава, че двамата могат да бъдат страхотен тандем. Те се запознават в интернет, но тази среща променя живота ѝ завинаги.

„Сърцето ми ме насочи. Не знаех къде отивам, когато влязох в семейството си. Прибрах се в България по любов, зарязах всичко“, споделя тя.

От тежкия финансов сектор Оля се впуска в най-хубавата част на живота – онази, която събира най-чаканите моменти, споделени на по чаша вино. Тогава се случват и най-интересните разговори. Бизнесът с вино обаче е колкото приятен, толкова и изискващ. Оля няма опит в бранша, но умее да продава и да налага нови продукти на пазара, което е сигурен ключ към успеха.

 „Имахме преимущество да сме пионери“, категорична е тя.

Когато започваш нов бизнес във вече утвърдена ниша, преимуществото се дължи на принципа проба-грешка. Оля смята, че грешките са задължителни и ако не ги допускаш, значи не се движиш в правилната посока или не рискуваш достатъчно. Споделя, че двамата с мъжа ѝ са намерили баланса след толкова години, но все още има хора, които гледат скептично към техните продукти.

Снимка: Ладислав Цветков

„Предразсъдъците са стимул за всичко. Няма какво да те спре, когато си решил да правиш нещо“, казва Оля с усмивка и допълва, че истинското жури е потребителят и същинският конкурс за вино се случва всяка вечер на нечия маса.

Там се случват и историите, а виното няма как да бъде такова, каквото е, без история – било то за любов, за радости или за тъга.