Жена в абсолютна хармония със себе си. Не обича да й казват как да живее. Руши с лекота догмите на обществото. Жена за пример, която печели на пръв поглед обречени битки, със завиден дух.
В света на д-р Мила Бобадова не всеки е добре дошъл. Допуснатите обаче знаят, че са късметлии. Защото този свят е шарен и в него има простор. За човек, завършил Националната природо-математическа гимназия в София с профил физика, д-р Бобадова е по-скоро колоритна арт персона, отколкото праволинейна личност, която решава формули на ум.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Висшето си образование завършва в Лесотехническия университет, след което решава, че ще стане…ветеринарен лекар. С размах, в началото на новото хилядолетие, поставя основите на една от най-добрите „нечовешки“ клиники в столицата – „Добро хрумване“.
Защо избира тази професия?
„Заради един мъж. Преди около 700 години, защото аз съм на около 400“, шегува се д-р Бобадова, на която имаме честта да гостуваме в нейния втори дом – нейната клиника в центъра на столицата.
Любовта й към животните датира от дете. Сърцето й грабва ветеринарен лекар, който играе във филма „Опасният залив“: „Този лекар се грижеше за морски обитатели, а на мен морето винаги ми е било интересно. Както и орангутаните. Накрая реших да се ориентирам към кучетата и котките.“
През 2011 г. д-р Бобадова е избрана за „Човек на годината“ от Българския хелзинкски комитет. Наградата е връчена заради една дългогодишна нейна битка – насилието и особената жестокост срещу животни, както и боевете с животни, да бъдат криминализирани у нас. Преди 10 години Мила печели и те са квалифицирани като престъпление в Наказателния кодекс. Това е абсолютен прецедент за българското законодателство, а няколко месеца по-късно Мила е включена сред 100-те най-влиятелни жени на България.
„100% от сексуалните насилници в миналото са имали насилие над животни. Това е потресаващо число. Насилието над животни обикновено означава червена лампа“, споделя Мила.
Кога нашето общество ще се отърве от табутата, които го оковават?
„Не знам, но в моето общество няма табута“, разкрива ни д-р Бобадова. Нейната голяма болка обаче е липсата на толерантност в обществото ни:
„Нека всеки си представи, че може да седне в инвалидна количка и да се придвижи из София. Ние не просто не сме свикнали да живеем с различните. Ние не им позволяваме да живеят сред нас.“
Д-р Бобадова не вярва в брака. Други догми у нас обаче я принуждават в крайна сметка да се озове в гражданското. Прави го, за да може с мъжа на сърцето й да бъдат определени по закон като годни да осиновят дете.
„17 години живях с един мъж без подпис. Все още сме заедно. Как един подпис ще задържи един човек? Той ако реши да си тръгне, ще си тръгне. По-добре да има свободата, че може да си тръгне, а не да е при мен заради подписа.“
Днес, 5 години след като сключва граждански брак, д-р Бобадова и половинката й все още чакат своето дете като осиновители. Техният ред все още не е дошъл.
„В нашето общество тормозът над жени, които нямат деца, трябва да спре“, отсича Мила и веднага добавя: „Не съм феминист, но смятам, че жените са в сянка в България. Единственото, което искам да виждам и усещам е еднакво отношение и към жените, и към мъжете.“
В какво вярва?
В свободата като най-висш идеал. И в добрите примери. Трябва да учим децата какво значи да правиш добро. Няма как в добро да ги възпитат нито социалните мрежи, нито телевизията, нито училището. Не е честно да искаме друг да възпита децата ни, само защото ние сме твърде заети.“
А какво би посъветвала хората в тежките времена, в които живеем?
„Да вярват в това, което правят и да не се отчайват, защото когато не потръгва, не знаеш на следващия ден какво ще се случи.“
И накрая, няма как да не я попитаме за колоритния прякор, с който е известна: защо Козата Ани?
„Мъжът ми веднъж ме нарече коза, а после ме нарече Ани. И аз просто реших, че просто занапред ще се подвизавам във виртуалното пространство като Козата Ани“, чистосърдечно си признава Мила.
Чувството й за хумор е поразително поне толкова, колкото и оборотите, на които функционира мозъкът й 24 часа в денонощието. Наред с ролята на спасител на четириноги и покровител на всяка една протегната към нея лапа, тази жена е пълна с идеи. Такива, които заразяват с примера си човеци от нейната порода.
Като например, организацията на ежегодното световно първенство по великденски яйца. Куриозното е, че в него Мила допуска само двама участника, а още по-куриозното е, че единият от тях е… самата тя.
„Обикновено раздаваме яйцата на деца. Тази година решихме да ги продадем. За едно денонощие, с 18 яйца спечелихме над 4000 лева.“
Средствата отиват за каузата на „Розовата къща“ – единственото безплатно място в София, където хора със зависимости намират глътка нормалност в ненормалното българско общество.
Представихме ви д-р Бобадова – една жена, която не се побира в рамка. Не я поставяме и ние. Рамките са за онези, които се страхуват да крачат по неотъпкани пътеки.
А Мила определено не е сред тях.
