Художник, автор на книга и майка на три деца. Разказва за майчинството по хумористичен, но и реалистичен начин. Говори с думи и най-вече с илюстрации. Леко е плаха в изказа си, но е смела, когато рисува. Успява да се надсмее на себе си, защото знае, че перфектен родител просто няма.

В собствените си карикатури обаче не е усмихната и няма отговор защо. Всъщност е позитивен човек, гледа на живота от хубавата му страна и носи уникален заряд в себе си. Споделя, че да бъдеш майка е истинско предизвикателство, но и роля, която всяка жена избира сама.

Казва, че нищо не може да те подготви за този момент – той просто се изживява. И това, което иска за децата си, е те да бъдат добри и истински хора.

Такава е Неда Малчева - дамата, която ни гостува в Епизод 12 на „Жените на България“.

Майчинството е прекрасно, розово и сладко, докато не затворите вратата на дома си. Това е описанието, което Неда дава на страницата си във Фейсбук. В профила си тя качва илюстрации, с които показва забавната страна на родителството, макар то да е нещо повече от смях и хумор.

Неда го знае най-добре като майка на три деца, която непрекъснато изпада в какви ли не странни и смешни ситуации, от които също ѝ се плаче понякога.

Рисува сама себе си. Влиза в ролята на майката от комиксите, които качва в сайта си „Ежедневието на една луда майка“ и които описва в книгата си „Ще видиш ти, като родиш“. В нея показва моментите от ежедневието на всяка майка, които са скрити зад завесите.

За майчинството е категорична, че няма точна формула. Няма книга, няма филм, които да те подготвят за това да бъдеш родител. Теорията пък съвсем се разминава с практиката с появата на второто дете, когато се заблуждаваш, че отглеждането му ще бъде като при първото.

„Майчинството ме промени. Станах по-тревожна, по-параноична, но като цяло се старая да гледам на живота от хубавата му страна“, казва Неда.

Самата тя споделя, че не е идеалният родител, такъв наистина не съществува. Умее да иронизира себе си чрез илюстрациите, които сама рисува. Те са основното в работата ѝ. Всъщност, Неда се възприема преди всичко като художник, а не като писател.

Иначе идеята за книгата се ражда преди няколко години, в които е започвала и се е отказвала, демотивирала се е и междувременно е родила третото си дете. Идва обаче момент, в който всичко изглежда по-просто отколкото някога си е представяла – достатъчно е илюстрациите, които споделя с потребителите си в социалната мрежа, да бъдат събрани в издание, в което да покаже майчинството по един по-забавен начин и така да провокира емоциите у жените, на които всичко им е до болка познато.

„Децата са забавни, аз съм най-забавна за себе си, по-спъната съм от тях“, признава си през смях Неда.

Можем да си я представим и като многоръкия Шива, който работи и скача, за да бърка манджата на котлона. Не може да се похвали, че е перфектната домакиня, по-скоро е непохватна. В нейния дом цари хаос, в който често се спъва, пада и така става по-забавна и от децата си. Винаги е забързана и тича, но пък не си представя да живее по друг начин.

Освен, че се грижи за три деца вкъщи, успява да обгрижва още 30 в школата си по класическо и дигитално рисуване „Картинка“. Създава я с цел да се откъсне от дома, да избяга от битовизмите, така че да не побърка всички в семейството, а и себе си.

Първоначално приема идеята и като бизнес план, която впоследствие се превръща в кауза, защото децата нямат предразсъдъци, не издигат стени пред себе си и всяко едно е уникален талант.

Колкото до собствените си деца – не следва конкретна философия във възпитанието им. Държи да бъдат самостоятелни и затова прилага умерен контрол върху тях. В грижите обаче много помага и съпругът ѝ, който създава баланса и я държи здраво стъпила на земята.

За Неда той е партньор, добър приятел, както и всичко останало. Успява да тушира излишните емоции и да я подкрепя, без да руши порядките ѝ. Той е бащата зад кулисите и не е толкова голям герой в комиксите ѝ, но пък без него не си представя как би оцеляла. Присъствието му в илюстрациите е незначително, но в живота е напълно достатъчно.

Той е човекът, чиято любов я отвежда на километри от Русе, в град Мартен, където живеят и до днес. Децата си играят свободно, въздухът е по-чист, всички роднини и съседи помагат в отглеждането, а храната от градината не може да се сравни с друга.

Да, изглежда, че Неда се е затворила под розов похлупак, изолирала се е от лошото, но пък с времето е познала този начин на живот за себе си и така се чувства добре.

Споделя също, че е домошар, държи на семейството си и дължи щастието си на него. Освен мисълта какво да готви всеки ден, другото, което я движи напред, са нейният съпруг и децата.

„Не си спомням как съм живяла без деца, то ми е като бяло петно“, казва Неда.

Единственото, което някога е знаела и което сега проповядва на децата си, е да мечтаят, защото мечтите са като проект, върху който трябва да работиш постоянно и да мислиш положително, за да се сбъднe!