Тя ще ви очарова. С красота и харизма. С мъдрост и интелект. Наскоро стана професор – постигна го официално навръх 42-ия си рожден ден. Даниела Илиева е сред малкото жени у нас, заслужили с години наред трудолюбие, знания и упоритост, тази академична титла.

Снимка: Личен архив

Проф. Даниела е специален гост в епизод 27 на рубриката „Жените на България“, а за нас е чест да се потопим заедно с нея в изкуството на общуването.

Как се гради академична кариера на тази възраст? И откъде тази страст към преподаването? Търсим отговорите от Даниела – бивша спортистка, чийто живот години наред минава на тенис корта.

Снимка: Евгений Милов

„Родена съм на 15 септември. Родителите са предопределили съдбата ми още с моето зачеване и раждане“, споделя със смях Даниела и добавя:

„Често се шегувам, че съм обречена да бъда вечната ученичка.“

Това, в което проф. Илиева е истински добра, е комуникацията. Комуникацията, която диша и се променя, а мисията на нашата героиня е да изучава процесите на общуването, да ги развива и споделя. Тя вярва, че е наша отговорността за всичко, което казваме или премълчаваме. Отговорни сме и за посланията, които излъчваме. 

„У нас сякаш все още не можем да се отървем от онова балканско его. Все някой друг да ни е виновен, все някой друг да носи отговорност. Същото е и с общуването: ако някой не ни е разбрал, то вината си е изцяло негова.“

Проф. Даниела Илиева е единственият трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес  етикет, международен протокол и управление на имиджа.

Снимка: Личен архив

„Любовта ми към преподаването пламна, когато бях на 28 и оттогава времето и мястото пред аудиторията е моето“, споделя тя.

Признава, че й е било трудно да намери своето амплоа. От момичето, което прекарва часове на тенис корта и е възпитано с отношение към спорта, тя тръгва по съвсем различен път, в който обаче главна роля имат волята, дисциплината и усилената работа.

Снимка: Личен архив

„Все казвах, че обичам да пътувам и да говоря с хора. Едната ми работа - преподаването, корпоративните обучения, е много свързана с общуването.  А другата ми работа - управление на проекти, е свързана с пътуването. Човек трябва да внимава какво си пожелава“, казва Даниела.

Общуването за нея е като докосване до различни светове. То е многопластово и води до познания, но преди да се погрижим за енергията в общуването с другите, трябва да се погрижим за нашата собствена. Себепознанието е ключовият момент да сме балансираме и щастливи.

Снимка: Евгений Милов

„Разберете какви сте, за да не сте срещу собствената си природа“, съветва Даниела.

Ако трябва да отнесем това послание към жените – колко от нас забравяме да покажем женската си същност, да носим поли и рокли, докато търсим баланса между изразяването ни и изграждането на бизнес имидж?

Снимка: Личен архив

Съвременната успяла жена води твърде много битки на бизнес арената, управлява успешно хора и процеси, но не знае как да подреди отношенията в собствения си свят.

Съвременната жена не си дава право да бъде просто жена. През деня е силна и изразява своята независимост, вечер си позволява да изрази емоциите си и очаква да бъде разбрана.

Снимка: Евгений Милов

„Чудим се дали 21-ви век не ни среща с един криворазбран феминизъм, където балансът между бизнес имидж, доходи, управление на хора, личен и служебен живот, е непосилен или често невъзможен дори за съвременната успяла жена“, разсъждава Даниела.

Не малко дами печелят битки в корпоративния свят, но търпят множество провали в личния, а също и в общуването. То става все по-сложно, особено във време, в което виждаме, че има неизкоренени неща от някогашния модел на комуникация.

Когато обучава делегати по бизнес етикет, за Даниела е най-трудно да ги научи на модерните правила за общуване между мъжете и жените – тези правила, които запазват кавалерството, но и зачитат постигнатото от дамите. Затова си е създала методология, в която разделя етикета на светло и на тъмно, на формална и неформална среда, на отношения, които са по време на работа и след това.

Снимка: Личен архив

„Жените сме си извоювали свободата и правото на избори за почти всичко, което ни се случва, но на вечеря очакваме мъжът да плати сметката. Очакваме различно поведение от един и същи човек – да уважава равноправието ни през деня, но вечер да бъде кавалер“, обяснява Даниела.

Самата тя си задава въпроса какво още трябва да постигнем. Има ли нещо, за което трябва да се броим като жени? Кой ще спечели и кой ще загуби от битката или няма да има печеливши, а само губещи?

Превърнахме ли се жените повече в мъже от мъжете?

Снимка: Евгений Милов

Даниела се чувства успяла жена. И с право. И до днес следва заветите на своите росители. В живота я води една съкровена, мъдра мисъл на баща й:

„Нищо в този живот не е на всяка цена.“

Проф. Илиева има и свои малки мъдрости, които се опитва да предаде на своите деца, с които е безкрайно горда:

„У дома следваме нещо като компас: Какво искаме? Какво можем? Какво е редно?“

Снимка: Личен архив

Тази успешна жена е най-критична към себе си. Но всяка година, преди рождения си ден, пише по нещо към… себе си. Прави го и тази година, в едно особено трогателно писмо към по-младото й аз.

„Само от нас зависи какви сме и какви бихме искали да бъдем. Всичко се случва, когато трябва, всичко се нарежда по най-добрия начин. Имаме мигове, в които усещаме, че светът е наш и точно тези мигове не бива да се пропускат“, казва Даниела, а ние нямаме никакво право да не й се доверим.

Защото този живот е шарен и в него има по много от всичко. Стига да не пропуснеш момента да го усетиш.