За тази дама доброто е неделима част от човешкия живот. Част, която придава смисъл на съществуването ни. За нея да правиш добро е също толкова естествено, колкото и да дишаш.
Няма как да я скрием от вас още дълго. Тя е Елица Баракова – изпълнителен директор на фондация BCause и специален гост в епизод 24 на „Жените на България“.
„Доброто е част от живота. Няма такова време от деня, в което човек трябва да спре да прави добро“, споделя ни жената, която стои зад каузата на дарителството в България вече 27 години.
Сигурно ще ви прозвучи абсурдно, но Елица се стеснява, когато я представят като онази, която прави доброто възможно. Тя твърдо вярва, че именно то - доброто, може да има МНОГО лица. Наясно е и че живеем във времена, в които лошите новини вземат връх в обществения интерес:
„В наситената от комуникации среда е много трудно да пробият некритичните послания. Затова обществото ни има нужда от нови посланици. От различни посланици на доброто.“
И така, тук вече спираме да броим колко пъти употребихме думичката „добро“. Колкото повече, толкова по-добре. Според Ели, българското общество става все по-осъзнато за подкрепа на хора и общности:
„Хората трябва да бъдат свързани дългосрочно с дадена кауза, защото само през преживяването на нечия човешка съдба се развиваме като личности.“
Началото на нейния път е през 1995 г. Тогава Елица Баракова е учител по английски език и още не знае, че съдбата крои други планове за нея. Ели решава да се яви на интервю във фондация BCause, която тогава носи съвсем различно име: “Помощ за благотворителността в България”.
Интервюто очевидно минава добре, защото тя започва работа там. И така вече повече от две десетилетия, които минават под знака на добруването.
„Някога е съществувало задължително доброволчество, но тези времена отдавна са отминали“, признава Елица, която никога няма да свикне с едно: с мъката и с болката в очите на падналия.
„Понякога плача, понякога съм гневна, но никога не съм безразлична“, разкрива ни Елица, чиято дългогодишна мисия е създаването на ефективна и прозрачна връзка между дарители и нуждаещи се.
Не крие, че през всичките тези години в кампаниите е имало много тежки истории и съдби, с които й се е налагало да живее: “С човешката болка не се свиква, просто правиш, каквото можеш, бориш се и продължаваш целеустремено.“
А нуждаещи се или бедстващи българи има постоянно. Неведнъж сме показвали като общество, че можем да реагираме бързо, да си помагаме, да правим чудеса за минути дори:
“Можем да се обединим около това хората в беда да имат надежда за по-добро бъдеще. В преживяването на една човешка съдба развиваш сърцето си.”
Елица е майка на три деца, вече пораснали и самостоятелни личности. Докато са малки, ги мъкне със себе си по доброволчески акции. Днес се гордее с тях и с ценностите, които е успяла да изгради да им предаде. Има специална връзка със синовете си и я поддържа по един мил и запомнящ се начин:
„За рождените им дни им пиша писма. Малко към изостанала с тези писма, но ще наваксам. Пиша им за нещата от живота. Например, ако ги поканят на благотворително събитие и те отидат, задължително да дарят. Да не подминават кутията с дарения, без значение колко могат да отделят.“
Как жена, която живее в този убийствен ритъм и която съпреживява всяка чужда болка и страдание, успява да избяга, да поеме глътка въздух и да си почине?
„Обичам да готвя. Това правя. И когато готвя, светът просто става друг“, казва Елица, която краде от ценното си време и за друго: за онези редки моменти, в които може да поеме към някой връх в планината и да диша с пълни гърди.
Мечтае за нещо толкова просто и човешко, за което не й остава време: да пътува повече, да опознава света:
“Имам нужда от втора младост, все си обещавам да започна отначало и да обръщам повече внимание на себе си. Все някога ще стане.”
Да започнеш отначало, когато мислиш, че е невъзможно, е урок, който също е предала на синовете си:
“Трябва да можеш да се изправиш. Винаги.”
Елица го прави цял живот. Понякога обаче всички имаме нужда да поспрем за миг и да си припомним, че да сме здрави и щастливи е най-великото чудо в този наш живот. Най-голямата благословия, която можем да получим.
Преди да се разделим я питам какво означава да сме успели?
„Да променим нечия съдба – ето това е успехът“, усмихва се Елица по начин, по който нито ние имаме нужда да задаваме още въпроси, нито се нуждаем от повече думи, за да повярваме, че ни казва истината.
-
Жените на България 5 мин.Катя Димитрова: Жената управлява бизнес така, както гледа семейството си -
Жените на България 2 мин.Станимира Георгиева: Силният дух ме вдъхновява -
Жените на България 6 мин.Живот като кутия с шоколадови бонбони -
Жените на България 6 мин.Румяна Падалска: Воин с душата на дете -
Жените на България 7 мин.Най-безкомпромисните сини очи -
Жените на България 6 мин.Илияна Стоилова: повелителката на вълните
-
Жените на България 5 мин.Катя Димитрова: Жената управлява бизнес така, както гледа семейството си -
Жените на България 2 мин.Станимира Георгиева: Силният дух ме вдъхновява -
Жените на България 6 мин.Живот като кутия с шоколадови бонбони -
Жените на България 6 мин.Румяна Падалска: Воин с душата на дете -
Жените на България 7 мин.Най-безкомпромисните сини очи -
Жените на България 6 мин.Илияна Стоилова: повелителката на вълните
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
