Сряда сутрин. Събуждам се, пускам кафемашината, започвам да се приготвям за работа, правя си лека закуска, намирам десет минути, за да изпия първата глътка кафе и да направя план за деня. Така изглежда началото на сутрините ми.
А сега си представете, че има хора, за които тази рутина е трудна или невъзможна. Колко често се замисляме, че обичайните за нас действия и навици са непосилни за хората с интелектуални затруднения? Изобщо, даваме ли си сметка за начина, по който живеят те?
Самата аз не знаех почти нищо за проблемите на хората с интелектуални затруднения. Не знаех също, че те са изключително талантливи и способни, макар и различни, и не по-малко от нас заслужават своето място в обществото ни. Вече го знам. И го вярвам.
Вярва го и тя - Цецка Караджова, за която ви разказваме в поредицата ни “Жените на България”. Тя е социален предприемач, но преди всичко е човек с красива душа, добро сърце и идеи, зад които всеки би застанал.
Срещнах я преди няколко седмици, за да ми сподели за инициативите на Фондация “Светът на Мария”, която тя и съпругът й създават преди десет години с идеята, че всеки от нас има потенциал, който може да разгърне, въпреки съдбата си.
Когато се разделихме в онази априлска сутрин, дни преди Великден, Цецка ми подари домашен козунак и ръчно изработени свещи. Всичко беше красиво опаковано, но най-вече направено с отношение.
Видях го още тогава, усмихнах се и преди покажа възхищението си, тя каза, че козунакът и свещите са приготвени от “Светът на Мария”. Направени са от този малък, но само на пръв поглед, свят.
Както започват много истории, така и Цецка тръгва по пътя на социалното предприемачество, водена от личен мотив, но също от емпатия и любов.
Сестрата на съпруга й се казва Мария и е с интелектуални затруднения. Когато Цецка става част от семейството, тя вижда как живее Мария, която е посещавала занимания, неподходящи за нейната възраст и интереси.
“Опознавах я бавно и с времето разбрах, че Мария и нейните приятели искат всичко онова, което и ние - да имат работа, приятелства, пълноценен социален живот и равен шанс. Да имат свобода да взимат решения”, разказва Цецка.
Основаването на фондацията е естествен ход, подчинен на социална кауза и смисъл, че хората с интелектуални затруднения могат да се развиват, стига да има правилен подход към тях.
“Трябваше да намерим такъв. Започнахме с намерението хората да се обучават на умения за живота”, категорична е Цецка.
За да надградят познанията си, тя и съпругът й пътуват из Европа и САЩ, посвещават различни организации, които работят с хора с интелектуални затруднения и така развиват концепцията за подкрепа на трудови умения, която е основата на дейността им.
“Трудовите способности дават възможност на човек да се грижи за себе си и нещо, което е много важно - да не чувства, че е в тежест на семейството и близките си”, казва Цецка.
Тя е благодарна, когато я връщаме към моментите, оставили ярка и трайна следа у нея. Малки, но големи постижения, както ги определя самата тя.
“Щастлива съм, когато майките на деца с интелектуални затруднения виждат напредък у децата си. Това е големият успех за нас и още по-голям за тях”, споделя Цецка.
Виждаме уменията им при посещението ни в дневен център “Светове”, в който ни е поканила да направим интервюто. Виждаме как хората работят и творят заедно.
Те са усмихнати и спокойни, но ми прави силно впечатление на начина, по който се радват, когато видят Цецка. Търсят я и я припознават като приятел.
“Този малък свят наистина създава приятелства. Ние се развиваме заедно, но и съпреживяваме трудните моменти”, споделя тя.
Емпатията е само едно от качествата й. Увереността е другото, което я движи напред. Тя има и богат опит, който й помага да развива фондацията.
Връщам я в годините назад, за да разбера как се е изградила като жената, която виждам днес в нея. Била е само на 25, когато създава компания за преводи.
“Бизнесът ми изискваше да бъда прецизна. Една запетая можеше да промени смисъла, една дума можеше да доведе до провал. Работата ми ме научи на отговорност”, разказва Цецка.
Десет години по-късно с двама нейни приятели правят агенция за организиране събития, което я учи да обръща внимание на детайлите.
Всичко тези качества тя успява да приложи успешно в реализирането на социалните проекти днес. Но те няма как да бъдат възможни също без цялата отдаденост и усилия, които влага в тях.
Десет години след основаването на “Светът на Мария” над 60 души с интелектуални затруднения се учат в центъра, а други 15 са преминали през обученията и са започнали работа към малки компании, хотели и пекарни.
Малко преди началото на ковид кризата получават и запитвания за готова храна и доставка. С безкраен оптимизъм и ентусиазъм Цецка казва, че и двете са възможни, което поставя началото на кетъринг дейността към фондацията.
“Вече имаме редовни клиенти и ето, че всичко е възможно”, усмихва се Цецка.
Междувременно ни споделя, че работят и по втория им голям проект - социален парк “Надежда”, в който е включена професионална кухня за кетъринг, както и собствена градина, в която отглеждат сами зеленчуците си”.
Усещам емоцията, с която говори за инициативите на фондацията, въпреки трудностите, които среща в българската предприемаческа среда.
Другите мащабни проекти, върху които започва да работи “Светът на Мария”, имат за цел да обхванат останалите важни аспекти от живота на хората с интелектуални затруднения.
“Резидентната грижа и защитеното жилище - те са част от целия процес и затова ще насочим усилията си в изграждането на такива. За родителите на тези хора е съществен въпросът какво ще се случи с децата им, когато тях ги няма”, казва Цецка.
Слушам я и се възхищавам на силата й да се бори за начинанията, в които вярва.
“Когато имаш цел, когато си достатъчно упорит, успехът е сигурен”, уверена е тя.
Това знание за живота е следа, останала от майка й. Цецка израства само с нея от 8-годишна. Като дете е трябвало да се грижи сама за себе си. Спомня си, че майка й не й е купувала играчки, но пък е давала всичко за образованието на дъщеря си.
“Имаше безкрайно уважение към четенето и ми купуваше книги. Те са най-ценното, което ми е дала”, споделя Цецка.
Самата тя е майка на три дъщери. Първата я ражда, когато е била твърде млада, а близначките се появяват на този свят повече от 20 години след това.
За да посвети време на грижата за тях, а също и да се отдаде на дейността във фондацията, Цецка напуска мениджърските позиции в двете си компании.
“Понякога ми е трудно заради всички предизвикателства, с които се сблъсквам, но съм удовлетворена, щастлива и спокойна”, споделя Цецка
За нея пълнотата е в моментите, които прекарва с дъщерите си, колкото и редки да са те. Чувства се пълноценна и заради доброто, което вижда всеки ден. Доброто в “Светът на Мария”. Свят, от който може да бъде всеки.