"Шефът на "Пирогов" закусва детски главички и пие кръв от старци-разбойници"

Съобщение до медиите със заглавие HORROR (ужас – в превод от английски език) и подател пресцентъра на „Пирогов” написа сценария на истински (психо)трилър.

Вместо отговори на летящите през последните дни обвинения за скандални злоупотреби към ръководството на болницата от страна на здравния министър, бивши и настоящи служители, информационната служба на „Пирогов” предостави на обществото, чрез средствата за масова информация, „сюжетче за ширпотреба”.

С пожелание за „лека работа” в писмото до bTV се обяснява, че последващото „шеговито” словоизлияние е „по повод публикация в столичен вестник с мноооого голям тираж и тв журналистически изстъпления”. И макар че за да се смееш на вицовете за лекари, трябва да разполагаш със завидно количество чувство за черен хумор, текстът изисква ниво „тъмно черно”:

Тежък ден за професор Раденовски

Колегиално

Жега е. Болниците се пълнят с припаднали от слънцепека, линейките не смогват и на изгубили ума и дума читатели и зрители след поредните сензационни разкрития за „Белия октопод „Пирогов” . Съкратено – БОП.

Въпреки климатиците обаче даже и най-силно развитите творчески умове почват да дават фира. Ври пустото сиво вещество, изглажда мозъчните гънки, а редактори и продуценти викат: „Още, още...” Октоподът – в тигана и после на масата. Че много седят гладни край софрата...

Още ли....Като хора, уважаващи интелектуалния труд, ние искаме да ви помогнем, като ви изпратим някои наброски за малък летен разказ /репортаж, съдебен очерк, журналистическо разследване или както щете го наречете – важното е хонорар да има/.

Сюжетче за ширпотреба

Тази сутрин проф. Димитър Раденовски, изпълнителен директор на „Пирогов”, се събуди с лошо предчувствие за тъп ден. Кризата беше ударила тежко черния пазар на органи – за месец успя да шитне само един черен дроб и то за мизерните 20 бона / в лева, разбира се/. Почти нищо не беше останало и в болницата за източване. Лошите момчета, потресени от лошия имидж на „Пирогов”, започнаха да заобикалят болницата и търсеха услугите на конкуренцията. Докторите му, вместо да къртят кинти и да правят отчисления към джоба му, предпочитаха да пеят по телевизиите. Спря да си плаща вноските и Доктора от отвъдното.

Професорът съвсем се вкисна, когато жена му сервира закуската. Мъка – само две детски главички. И кръвта в чашата му – от старци-разбойници. А какви времена бяха, тежко въздъхна докторът и мрачно пое към поршето си”.

Съобщението завършва с обещаващата популярна филмова фраза „Следва продължение…” (To be continued…).