Бившият вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева и бившият министър на земеделието Мирослав Найденов коментираха мерките на управляващите за овладяване на инфлацията и растящите цени. Според тях държавната намеса в пазарните механизми трябва да бъде внимателна, а основният фокус следва да бъде насочен към стимулиране на производството и ограничаване на структурните проблеми в икономиката.

"Историята показва, че таваните на цените често завършват с провал", заяви Шулева. Тя направи исторически паралел с опитите за административен контрол върху цените още от времето на Римската империя. „Подобни мерки не датират от днес. Още през III век император Диоклециан създава прочутия едикт за максималните цени. Това води до дефицит, черен пазар и в крайна сметка – до пълен провал“, заяви Шулева.

Богдан Богданов за предложенията за овладяване на цените: Козметични законодателни промени

Тя даде и по-съвременни примери, включително замразяването на цени и заплати в САЩ по времето на президента Никсън, както и мерките в Унгария. „Всичко това показва, че намесата на държавата в пазарните механизми в повечето случаи води до отрицателни резултати“, подчерта тя. По думите ѝ, подобни действия могат дори да ускорят инфлационните процеси, както се е случило преди въвеждането на еврото, когато производители и търговци предварително са повишили цените.

Според Мирослав Найденов заяви, че основният проблем зад високите цени е намаляващото българско производство. „Драстично намалява българското производство. Когато няма български продукти на пазара, съответно цените стават такива“, каза той.

Според него държавата трябва спешно да насочи усилията си към подпомагане на секторите с най-сериозни затруднения – животновъдство, плодове и зеленчуци.

„Все по-трудно може да намерите българска стока – млечни и месни продукти, зеленчуци и плодове. Това води до дефицити“, посочи Найденов. Той критикува начина, по който се разпределят субсидиите по Общата селскостопанска политика, като според него големите сектори продължават да бъдат облагодетелствани за сметка на малките производители.

Богдан Богданов за ПП и ДБ: Нямаше диалог, от ПП неколкократно се опитахме да седнем на една маса

Темата за надценките и ролята на големите търговски вериги също предизвика спор между двамата бивши министър. Найденов настоя за спешен разговор между държавата и големите вериги: „Трябва наистина надценките да бъдат справедливи. Няма как за българските стоки надценките да стигат 70–80%, а за европейските аналози да бъдат минимални.“

Той даде пример с разликата между изкупните цени на зеленчуците и крайните цени на пазарите. „Добре ли е да има такава дълга верига от доставчици и спекуланти?“, попита Найденов. От своя страна Лидия Шулева защити тезата, че големите търговски вериги всъщност скъсяват веригата на доставки чрез логистични центрове и директна работа с производителите.

„Производителят има възможност директно в тези логистични центрове да доставя своята продукция и по този начин се елиминират голяма част от посредниците“, обясни тя. Шулева посочи още, че делът на търговските вериги в България е около 60%, докато в много западноевропейски държави достига близо 90%.