Дни преди извънредните парламентарни избори на 2 октомври, в ефира на bTV се проведе заключителен политически дебат с представители на пет от парламентарно представените партии по най-важните теми и проблеми.

Поканата бе отправена към всички парламентарно представени партии в 47 НС, с възможност да представят своите идеи, послания, решения и аргументи на широката аудитория.

Представителите, които приеха поканата в решаващия дебат, бяха Деница Сачева от коалиция ГЕРБ-СДС, Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“, Христо Проданов от „БСП за България“, Деян Николов от „Възраждане“, Мартин Димитров от „Демократична България“ и Любомир Каримански от „Има такъв народ“.

В нарушение на регламента обаче в студиото пристигна Кирил Петков на мястото на Венко Сабрутев. Деница Сачева и Томислав Дончев напуснаха студиото в знак на протест и отказаха да участват в дебата.

На въпрос на водещата Мария Цънцарова защо не е дошъл Венко Сабрутев, а Кирил Петков и вярно ли е, че Сабрутев е участвал в друга телевизия час преди дебата, Петков отговори:

„Какво по-добро за предаването и за зрителите да чуят от лидерите на „Продължаваме промяната“ отговорите на важните въпроси“.

Без конкретен отговор остана въпросът на водещата вярно ли е, че Петков е говорил с друг лидер на политическа сила да подходи по този начин и да отидат заедно в студиото без никой да знае за това в нарушение на регламента.

Позиция на bTV 

bTV организира всички предизборни дебати с ясни правила към партиите и очаква те да се спазват след приета и потвърдена от всички покана за участие.

При създалата се ситуация, за екипа на предаването единствената възможност бе дебатът да стартира с кандидатите за народни представители, които имат желание да продължат в този формат с представителите на останалите партии, присъстващи на живо в студиото. 

Кой участва?

Кирил Петков е магистър по бизнес администрация в Харвардския университет в САЩ. Той е министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев. Заедно с Асен Василев основават и оглавяват политическия проект „Продължаваме промяната“. Оглавява листата на “Продължаваме промяната” в 24 МИР София.

Христо Проданов е инженер, магистър по „индустриален мениджмънт“ в Минно-геоложкия университет. Депутат е в четири парламента, бивш министър на туризма. Водач на листата на БСП за България в 23 МИР София.

Деян Николов завършва „Бизнес и икономика“ в УНСС. Той е бизнес анализатор, секретар на партия „Възраждане“ в столицата. Участва в листите на „Възраждане“ в 24 МИР София и в Шумен.

Мартин Димитров е доктор по финанси, магистър „Международни икономически отношения“ в УНСС. Той е депутат в шест парламента. Димитров е в листата на „Демократична България“ в 24 МИР в столицата.

Любомир Каримански е магистър „Бизнес администрация“ в International Business School London. Депутат е в три парламента, бивш председател на бюджетната комисия. Водач е на листите на „Има такъв народ“ в 24 МИР в София и в Плевен.

Войната в Украйна, последствията за България и енергийната криза

По темата с енергийната криза Кирил Петков от "Продължаваме промяната" заяви, че в последните 2 дни са успели да договорят 7 танкера на безпрецедентно добра цена. По думите му премиерите на Европа са пътували, за да намерят доставки на газ.

Любомир Каримански от "Има такъв народ" каза, че служебното правителство е показало как може да се направи търг и, че има достатъчно компании, които искат да участват. Той допълни, че не се разграничава от бившия енергиен министър Александър Николов, но решенията му са имали праг и не са били далновидни. 

Според него темата за газа трябва да се реши с нетрадиционни методи за дългосрочни решения. "Може както чешкото правителство и както немското правителство започнаха проучвания и инвестиции от правителствата в арабските държави. За 7 месеца Петков не се срещна с нито един представител на европейска страна", коментира Каримански.

Той попита два пъти Кирил Петков как са избрали фирмата „Метан“, за да минат доставките през нея, а Петков му отвърна да попита бившия енергиен министър, който е бил техен министър.

Мартин Димитров от "Демократична България" отбеляза, че са искат оставката на министъра на енергетиката, защото е изпуснал 6 танкера и досега газ не е докарал. "Загубихме 25 дни, нищо не се случи, въпреки това тези преговори с „Булгаргаз“ трябва да бъдат прекратени и да се потърсят алтернативни решения", каза той. 

Христо Проданов от БСП представи позицията на пратията. БСП е за диверсификация, но тя предполага две основни неща: „Първо да нямаме зависимост от някоя от държавите и второ – да постигнем най-добра цена. Грешните политически решения се плащат от народа и бизнеса. Ние нямаме претенции от кой ще получаваме газ“, отбеляза Проданов. Той припомни, че много години сме получавали газ от "Газпром" и никога не сме имали проблеми със сигурността на доставките. 

Деян Николов от „Възраждане“ заяви, че по отношение на „Газпром“ ставаме жертва на геополитически конфликт. „Когато бяха блокирани сметките на „Газпром“ и те искаха промяна по договора така, че да си получат парите, България можеше да договори преференциални цени“, каза още той. Кирил Петков му отвърна, че тази идея е невъзможна. 

"Азербайджан нападна Армения, не говорим за санкции, ЕС не говори за санкции, не говорим за спиране на доставки на газ. Тук лъсва бруталното лицемерие на ЕС и на България, като част от него", заяви той.

Доходи и цени

Христо Проданов от БСП заяви, че ситуацията е изключително сериозна, защото българският народ и българският бизнес е изправен пред много изпитания. 

Той обясни, че важното за БСП е да има правителството и такова ще има. “Въпросът е дали това правителство ще продължи промяната или ще ни върне 12 години назад”, каза Проданов. 

“Ние изключително много залагаме на социалната програма на правителството. Увеличаване на доходите на работещите - минимална заплата 850 лв. Преизчисляване на пенсиите по модела, който БСП предлага, така че той да бъде справедлив и хората да усетят това по-малко кризата от инфлацията. Таван на цените на ток, парно и газ, защото по този начин ще помогнем както на населението, така и на бизнеса. Изваждане от свободния пазар на училища, читалища, детски градини и връщане към регулирания пазар, така че да могат поносимо да плащат цените. Това трябва да важи и за болниците, но тук имаме проблем, защото те са с търговски статут”, заяви Проданов. 

По думите му, ако БСП участва във мнозинство в следващото Народно събрание, това ще са част от мерките, които социалистите ще предложат. 

Деян Николов от “Възраждане” заяви, че на първо място трябва да бъде премахнат Плана за въвеждане на еврото.  

“Изключително неприятно е, че се готви една пропагандна кампания от страна на бившите управляващи, които искат да манипулират общественото мнение и са изготвили 18-месечен план това как ще се случи с 10 милиона финансиране. Еврозоната със сигурност ще увеличи инфлацията. Поставяне на таван на цените на електроенергията или на газа измества проблема от едно място в друго. Това не е пазарен принцип за решаване на проблема. Ние трябва да упражним натиск и да обявим форсмажор и да не изпълняваме европейската директива, която ни задължава да сме на свободния пазар за електроенергия. Това е инструмент за спекулации, за съжаление сме поели ангажимент, че и битовите потребители ще излязат на свободния пазар за ток. Това означава, че проблемът, който имаме с бизнеса, то той ще се прехвърли и към битовите потребители”, добави той. 

Николов подчерта, че трябва да се пренасочи цялото производство на електроенергия, което има в България към вътрешния пазар.   

Мартин Димитров заяви, че ни трябва икономически растеж.  

“Данъците не трябва да се вдигат. Истината е, че доходите растат, когато расте икономиката. Трябва ни икономически растеж, което означава да привличаме инвеститори вътрешни и външни. От “Демократична България” предвиждаме компенсации за тока, парното за газа. Трябва да има две тарифи - една базова, която да покрива едно нормално потребление и втора, която да е по-голяма. Хората искам да чуят от нас, че трябва да бъдат спокойни. Има решение на тия въпроси с новия бюджет, така че при едно нормално, адекватно и разумно правителство, всичко ще бъде наред”, каза Димитров. 

Любомир Каримански обвини Петков, че е раздавал “пари на калпак”. 

“Никакви уязвими групи не бяха създадени и никаква категоризация на уязвимите групи не беше направена. Нямаше и дефиниция за енергийно бедни. Това, което казва Димитров, е така и аз бих се съгласил с него, но защо, когато ние повдигнахме въпроса и в пленарната зала казахме, че не бива да се пипа максималният осигурителен доход, не гласувахме единно да не се пипа. Това, което ние предлагаме е да има наистина има ясна категоризация на уязвимите групи, да е ясно, които са енергийно бедните. След това трябва да имаме възможност данък-печалба да бъде реинвестиран в доходоносни активи на фирмите, така че те да имат добавена стойност. Капиталовата устойчивост на българските фирми. Държавата трябва да създаде инструментариум за капиталова устойчивост, не за нещо друго, а за това, че кредитните инструменти ще поскъпват така както са заложени”, добави Каримански. 

Кирил Петков заяви, че преди 12 месеца минималната пенсия е била 300 лв., ние я качихме на 467 лв. 

“За тези 7 месеца направихме безплатни детски градини. Сега имаме висока инфлация и осъзнаваме, че тя е висока. Много е важно пенсиите да изпреварват инфлацията. Минималната работна заплата трябва да стане 50% от средната работна заплата, което означава 860 лв. Много е важно да направим антикорупционна комисия, която наистина да работи, така че да не качваме дефицита на държавата”, каза Петков. 

Христо Проданов подчерта, че всичко, което е било постигнато от правителството, е било плод на коалиционните разговори и гласуване. 

Кръстосан огън 

В третия тематичен кръг на дебата участниците си задават въпроси по предварително изтеглен ред. 

Въпрос на Деян Николов към Мартин Димитров: 

Какъв е вашият план за предстоящите 4 години. Колко трябва да бъде дефицитът в бюджета и как смятате, че това ще се отрази на България дългосрочно? 

Отговор на Мартин Димитров: 

"От „Демократична България“ смятаме, че бюджетният дефицит трябва постепенно да бъде намаляван, докато влезне под 3%, който е изискваният европейски критерий, а след това да продължи да бъде намаляван, като целта е балансиран бюджет. Ясно е, че в кризисни времена това не може да се постигне. Как става това? България има грешното разбиране, че, за да има повече приходи, трябва да вдигаш данъците – не е вярно, няма такова нещо - решението е по-добрата събираемост на данъците. Данъците не се вдигат, но контролът на държавата се засилва и всички започват да плащат". 

Въпрос на Мартин Димитров към Кирил Петков

Светът се промени и за да има България висок растеж, е много важно да дадем предвидимост на всички - на инвеститорите, вътрешни и външни. С вас сме имали дебати на тема максимален осигурителен доход и данъци. Подкрепяте ли тезата на „Демократична България? Ние казваме – Никакво увеличение на данъците, за да не изпадне България в рецесия. Подкрепяте ли тази наша теза, включително за максималния осигурителен доход?

Отговор на Кирил Петков

"Абсолютно вярвам, че в този момент да се качват данъците би било много лошо за българската икономика. За зимата на нас ни трябва да увеличим доходите на хората, които са най-засегнати от инфлацията и от кризата. Въпросът е как да увеличим плащанията към социалните групи, които имат нужда, хем да не качваме данъците – отговорът, освен събираемост, е да спрем корупцията.

12 години правителството на ГЕРБ харчеше тези пари в малък брой фирми и вместо да отидат за социална нужда на хората, пенсията беше 300 лв., те отиваха в джобовете на няколко фирми. За 7 месеца успяхме да дадем милиард и 200 на най-уязвимите групи. И не дадохме средства на шесте фирми, които искаха да откраднат отново парите и които строят магистрала „Хемус“."

Въпрос на Кирил Петков с въпрос към Любомир Каримански

Вие провалихте три парламента. Мислите ли, че имате моралното право да бъдете част от четвърти?

Отговор на Любомир Каримански

"Благодаря на г-н Петков. Както винаги, той обича да квалифицира и да слага етикети, което значи че не мисли. Ако мислеше, щеше да се вслуша в нашите предупреждения, които не само, че бяха навреме. В коалиционното споразумение в раздел „Финанси и икономика“ има 18 нарушения на споразумението. Доста решения, които са представени в парламента, не са предмет на парламента. Правителството ги прехвърляше, защото нямаше компетентността да реши тези проблеми.

Смятам, че трябва да сме, защото имаме достатъчно подготвени експерти, защото показахме, че антикорупционният закон, който внесоха от „Продължаваме промяната“ беше първоначалната версия на ГЕРБ. (…) Трябва да сме там, за да може да променим и закона за референдумите, защото той има висок праг, който не позволява да чуем мнението на хората".

Въпрос на Любомир Каримански към Христо Проданов

Ако управлявате заедно с „Демократична България“ дали ще се съгласите, ако ДБ предложи износ на оръжия за Украйна или отново ще изнасяте оръжия както Нинова, на границата между Унгария и Полша?

Отговор на Христо Проданов

„Ако сте запознат, износът на оръжия за Украйна и разрешението на износ към другите държави най-малко изисква краен получател от другата страна. Това е министерство, ведомство от страната получател. В тази връзка е много трудно да се правят фиктивни износи в това в което се опитва да ни вкара като заблуждение г-н Каримански.

Въпрос на Христо Проданов към Деян Николов

Говорехте, че ще се борите и сте против модела ГЕРБ, че искате да напускаме НАТО, в същото време в цялото 47-во НС над 70% от гласуванията на „Възраждане“ бяха с ГЕРБ. Десислава Атанасова им казваше кога да влизат да гласуват и кога да бутат кворума. Кога да ви вярваме – на това, което говорите или което вършите?

Отговор на Деян Николов

"По отношение на това, че сме гласували с ГЕРБ, в парламента няма много опции, така че сигурно статистически в даден момент, когато сме в опозиция, ще имаме съвпадение с друга опозиционна партия. Но по всички други ключови въпроси ГЕРБ заедно с управляващото мнозинство гласувахте заедно и само „Възраждане“ беше против. Никога не сме правили това, което ни казват ГЕРБ, правим това, което е в интерес".