Дни след началото на мащабната кампания срещу законопроекта за ограничаване на рекламата и продажбата на билети за лотарийни игри, в битката срещу текстовете на вицепремиера Валери Симеонов се включи и правният екип на Института за модерна политика.

Той е изготвил доклад по темата, който е публикуван на сайта на ИМП под заглавие „Рестрикциите на лотарията ощетяват бюджета, бизнеса и хората”. Текстът, който е изпратен до Народното събрание и премиера, е силно критичен към законопроекта на Симеонов.

Оценката на ИМП е че евентуалното ограничаване или пълната забрана за реклама на лотариите в съчетание с ограничаване на разпространението на лотарийни билети потенциално „ще доведе до значително ощетяване на бюджета с десетки милиони лева постъпления”, ще удари по „десетки хиляди дребни търговци, които притежават и управляват малки търговски обекти (магазини, будки и пр.), както и на големите търговски вериги”, а това ще доведе до „неблагоприятен ефект върху местните общности”.

Остри реакции срещу предлаганите промени в Закона за хазарта

Редица организации се обявиха против идеята да се забрани рекламата на хазартни игри

Това в голяма степен преповтаря позициите на самите лотарийни оператори. Освен тях в защита на „индустрията” се вдигнаха работодатели, спортни клубове и браншови организации.

Какво съдържа докладът

Според авторите на доклада в 21 държави от ЕС данъците върху лотариите са по-ниски, отколкото у нас и никъде няма строги режими за рекламата и разпространението на игрите на късмета.

„Лотариите са обект на строга държавна регулация и осъществяват дейността си под стриктен държавен контрол и при най-високи стандарти на прозрачност и отчетност, а финансовите им потоци са онлайн интегрирани със системата на НАП”, подчертават от Института. И допълват, че две трети от приходите от лотарийните билети отиват за изплащане на печалби на участници (при законов минимум от 50%), а крайната печалба за организатора е значително под 10 на сто.

Валери Симеонов: Акули се загрижиха за мечтите на малките рибки

Днес вицепремиерът представи законодателите си инициативи пред парламентарната група на „Воля”

Правният екип на ИМП отхвърля твърденията, че масовата реклама на този тип игри води до хазартна епидемия сред населението или че това е своеобразен „данък бедност”: „ Доколкото редица проучвания в Европа и САЩ констатират превес на участници в лотариите от средите на хората с ниски доходи, това се дължи преди всичко на обстоятелството, че лотарийният билет е едно от най-евтините и достъпни забавления, по-евтино включително от билет за кино”.

„Галъп интернешънъл“: 3 милиона българи играят лотария

Сагата с кмета на „Младост” Десислава Иванчева поляризира общественото мнение

В доклада няма данни колко са у нас хората с хазартна зависимост или такива за доходите на хората, които купуват лотарийни билети. За сметка на това има историческа справка за това как Великата китайска стена, Британския музей и университети от „бръшлянената лига“ са били създадени с помощта на постъпления от лотарията.

Кой е написал доклада

В управлението на ИМП е бившият „царски” депутат Борислав Цеков. По време на първото управление на ГЕРБ позициите на института по отношение на съдебната реформа бяха много близки до тези на правителството. Така при избора на членове на съпътствания с много скандали предишен Висш съдебен съвет властта се оправда с писмо на института, за да бъде сведено общественото обсъждане на кандидатурите до минимум.

След падането на кабинета „Борисов” от власт ИМП имаше дейно участие в дискусиите около новия тогава Изборен кодекс, които се провеждаха в парламента с участието на тесен кръг неправителствени организации и под председателството на Мая Манолова.

По-късно Ивилина Алексиева от института стана председател на Централната избирателна комисия с подкрепата на БСП.

В по-ново време Цеков и настоящият изпълнителен директор Петър Кичашки бяха кандидат-депутати именно от левицата.

Те се оказаха забъркани в скандали по време на референдумите за промени в изборното законодателство. В единия случай свързани с двамата инициативни комитети насочиха държавните си медийни пакети към сайт, който е на фондацията на жената на Кичашки, а в другия случай журналисти от bTV се оказаха „подписани” в подкрепа на комитети, които никога не са чували.