Васил Иванов Кутинчев е роден на 25 февруари 1857 г. в град Русе. Изкарва началното си образование в родния си град, след което завършва през 1879 г. първия випуск на военното училище в София. Произведен е в чин подпоручик и командва различни съединения в българската армия. На 30 август преди обявяването на Съединението е повишен в чин капитан и поема командването на 1-а дружина от 5-и пехотен дунавски полк. С командваната от него дружина участва във воената защита на Съединението и се сражава на дясното крило на Сливнишката позиция. В победния ход на българската армия Васил Кутинчев участва в превземането на Цариброд и Пирот.
След войната израства във военната йерархия и на 1 януари 1904 г. е произведен в чин генерал-майор и поема камандването на 6-а пехотна бдинска дивизия, а по-късно и на 1.ва пехотна софийска дивизия. През 1908 г. заема една от най-високите длъжности в армията началник на І Военноинспекционна област – създадена през януари 1907 г. На нея са подчинени 1-ва, 6-а и 7-а дивизионни области и съответните дивизии. Щаб София. При влизането на България във война първа военноинспекционна област формира І българска армия.
През Балканската война ген. Васил Кутинчев командва І българска армия формирана през септември 1912 г. с обща численост 132 210 души , която заедно с ІІІ армия разгромява турците на Тракийския военнен театър.
Васил Кутинчев е произведен в най-високия чин в българската армия генерал от пехотата през 1918 г. Умира на 2 април 1941 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” ІІ и ІV степен с 2 кл.; орден „Св. Александър” І и V ст. С мечове отгоре и Великия кръст на ордена „Св. Александър” без мечове; народния орден „За военна заслуга” ІІ степен.