"Всички сме живи и здрави!Чакаме завръщането ти. Баба и малкият са добре. В село казват, че войната скоро ще свърши. Пази се. Целувам те."

Ускореният боен марш на българската армия изправя войниците пред един нов враг, по който българите не можеха да стрелят с карабините, да го мушкат с щик или секат със сабя. Враг, който неумолимо щеше да прибира своята зловеща дан.

Изпълнението на военнооперативния план за разгром на турската армия в Тракия принуждава българското командване да изисква от офицерите и войниците един непрекъснат и изнурителен поход без почивка в изключително тежки условия.

По време на бойния път на трите български армии, голяма част от командния и редови състав като пишат съвременниците на събитията „потъна в нечистотии”.

Непрекъснатите походи и боеве не оставят свободно време за изпиране и почистване на дрехите, за това всички войници и много офицери завъждат въшки. Лошите хигиенни условия са предпоставка за избухването и на епидемия от холера сред българската войска.

Още от самото начало на войната българските военносанитарна служба изгражда мрежа от добре организирани полеви лазарети за приемането на болните в тила, но липсва организация за евакуирането на ранените от фронтовата линия към тях. Службата не разполага и с достатъчно санитарни коли, а наличните са разположени близо до активните бойни действия. След първите сблъсъци с противника започват да си проличават и слабостите в подсигуряването на ранените и снабдяването на войската с храна. В хода на бойните действия при отстъпление на българските части, няколко пъти български линейки попадат в плен на турците, а последните измъчват ранените и ги осакатяват. Турският фанатизъм ще принуди българското командване да изтегли санитарните служби по-назад в тила и ранените български войници да се транспортират близо 50 километра, без наличието на елементарни условия и грижи. Една от причините много от ранените, които е могло да бъдат спасени с лекарска намеса, да издъхват от раните си. Снабдяването с храна се осъществява чре
з стичащите се каруци по пътищата към железопътната линия. Около гарите се събират множество обози водени от старци и деца - България е мобилизирала всичките си мъже за героичната война. Отсъствието на развита транспортна структура и една единствена железопътна линия водеща на юг, забавя неимоверно доставките и на храни.

Самата санитарна служба следвайки триумфалния поход на българския пехотинец до Люлебургас не обръща внимание на опасността от избухване на епидемии сред войската. Този пропуск ще струва на армията и българската нация скъпо. Във всяка европейска армия, в това число и българската е изграден строг принцип за спазването на лична хигиена. Бързото напредване на българските части, неподготвеността на тиловите части и нехайството на висшето командване ще доведат до фрапантни случай. Българските военни подразделения да бъдат разквартирувани в населените места. Без да се взима под внимание, че отстъпващата турска армия оставя селата в мръсотия, която „надминава въображението”. Щабът на действащата армия, а и този на дивизиите не издава елементарната заповед за организирането на полеви нужници и войската третира населените места, в които отсяда за почивка, като необятни отходни места. Тази слабост в организацията на българската армия предизвиква пламването на холерата и други подобни болести.

Първоначално в полковете и дивизиите не се взимат особени мерки за лекуването на заболелите от холера. Дори водата за пиене не се преварява, но когато войниците започват да умират 4-5 часа след първите ясно изразени симптоми на холера, чак тогава започва и масовото преваряване на вода. Щабът на действащата армия издава и заповед да се дава на войниците чай, но заповедта дълго време не се изпълнява поради липсата на захар. Противодействие срещу холерата почти не се осъществява, а лекарите не разполагат с необходимото количество йод, нито с някое друго дезинфекционно средство и дори сапуна е в недостиг. Войниците са мръсни, а храната и водата - лоши.

Санитарната служба със закъснение разбира за размерите на опасността от холерата. Започва евакуирането на селата и настаняването на войниците извън тях. Издадена е заповед за изкопаване на полеви нужници и разстрел за не изпълняващите основните хигиенни навици. Заразените къщи се подпалват и около всички постройки се полива разтвор от хлорна вар. Взимането на превантивни мерки ще ограничи епидемията от холера, но от тук насетне българският пехотинец щеше да воюва не само срещу турци, по-късно сърби и гърци, но и с този жесток враг, костващ живота на толкова много синове на България. Болестите и гладът ще отслабят силите на българския войник, но нямаше да успеят да го пречупят и той щеше да полети с вик „По пет на нож” в още вихрени и славни победи, изковани от щика му до края на войната..

В двете Балкански войни българите дават 48 000 души паднали на Полето на честта или 14 000 убити в сражения, 15 000 умрели от раните си и 19 000 починали от болести.
 

  • Челен удар между джип и кола затвори "Тракия" за часове край Пазарджик (СНИМКИ)
  • Ден на траур в Дупница заради катастрофата в Яхиново
  • Бляновете за Цариград и атаката на Чаталджа
  • Османската империя моли за мир
  • Дръзки и Хамидие
  • Генерал от пехотата Иван Иванов Фичев
  • Генерал-майор Васил Петров Делов, Командващ на Хасковския отрад освободил Кърджали
  • Отзвукът
  • Генерал-лейтенант Никифор Петров Никифоров, министър на войната
  • Разгромът на турската Източна армия, боевете за Люлебургаз и Бунархисар

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!