Великите сили и съюзниците са наясно, че изходът от войната зависи главно от победите на българската армия. Както по време на преговорите за сключване на Балканския съюз, така и сега България е тази, от която всички искат териториални отстъпки. Поело отговорноста да разгроми един силен противник, царството се отзовава в трудна дипломатическа ситуация. Пред българската дипломация се изправя един от най-сложните проблеми за разрешаване в 35 годишната история на съвременната българска държава.

Озовала се на ръба на военния разгром, Високата порта на 22 октомври търси помощта на Великите сили чрез новия велик везир Кямил паша. В София научават още същия ден за турското искане. Новият велик везир Кямил паша се надява за съдействие от страна на Англия, Русия и Франция. В същото време българската дипломация търси възможности за стопирането на румънските претенции за териториални компенсации от България. Военните победи на българската армия дават основание на българската дипломация да направи сондажи и за бъдещите териториални промени на Балканите. В Лондон и Париж се изказват благосклонно, че „плодовете на българските победи на могат да бъдат отнети”. Това означава, че българите са направили пробив в Британската политика спрямо Източното Средиземноморие, т.е. сигурно териториално разширение на България в Беломорска Тракия и излаз на Бяло море. Това води и до активизиране на останалите балкански държави. Още през първия месец от началото на войната сръбската и гръцката армия се настаняват в почти цяла Македония, докато българите заемат басейна на река Места и горното течение на Струма. Гърция и Сърбия не само заемат по-голамата част от територията на Македония, но показват и индикации, че предварителните договори между съюзниците в Балканския съюз губят своето значение.
От друга страна се активизира и румънската дипломация, подкрепена от Австро-Унгария. Северната ни съседка предявява териториални претенции към Добруджа по линията Силистра – Балчик. От Виена и Санкт-Петербург ясно показват на управляващите в София, че румънските претенции трябва да бъдат задоволени, щом българите ще вземат Одрин. Единодушието на двете Велики сили по въпроса има и своето логично обяснение Австро-Унгария иска да отклони вниманието на Румъния от Трансилвания, а Русия да я отклони от Бесарабия.

Великите сили разменят мнения по турската молба за последничество, но българското настъпление в Тракия продължава. В дъжд , по разкаляни пътища и пресечена местност българските войски приближават Чаталджа, а Одрин е обхванат в железен обръч от ІІ армия на генерал Никола Иванов. Българските пехотинци понасят с истински стоицизъм незгодите от войната, цялата страна очаква в трепет новините от фронта. Вдъхновен от победния поход за освобождение на поробените сънародници поетът на нацията Иван Вазов написва и новият текст на „Шуми марица”. Още на 27 октомври Високата порта организира дипломатически сондаж за преки преговори с балканските съюзници, а три дни по-късно цар Фердинанд получава писмо от Кямил паша с предложение за примирие и започването на преговори за мирен договор. Българското правителство решава, че възможноста за прекратяване на войната трябва да се приеме. Войската е уморена и се бори с пламналата холера в настъпилия студ по полетата на Тракия. Българският монарх не споделя мнението на министрите, опиянен от успехите на българската армия изкован от щиковете на пехотата, Фердинанд започва да мечтае за влизане в Цариград. България поставила на колене Османската империя постига частичен успех в освобождението на българите от Тракия и Македония, но се превръща в геополитически и стратегически фактор не само на Балканите, но и в Европа. Позиция която трябва да бъде защитена на масата на преговорите. В тази сложна дипломатическа обстановка в ръководството на българската държава и дипломация започват разногласия, които ще имат пагубен ефект за страната. Докато правителството на Ив. Гешов се опитва да действа по сключване на примирие, Щабът на действащата армия подготвя българската атака на Чаталджа, а цар Фердинанд се вижда като освободителя на Цариграт, който ще въстанови кръста на „Св. София”.

  • Челен удар между джип и кола затвори "Тракия" за часове край Пазарджик (СНИМКИ)
  • Ден на траур в Дупница заради катастрофата в Яхиново
  • Бляновете за Цариград и атаката на Чаталджа
  • Дръзки и Хамидие
  • Невидимият враг - Холерата
  • Генерал от пехотата Иван Иванов Фичев
  • Генерал-майор Васил Петров Делов, Командващ на Хасковския отрад освободил Кърджали
  • Отзвукът
  • Генерал-лейтенант Никифор Петров Никифоров, министър на войната
  • Разгромът на турската Източна армия, боевете за Люлебургаз и Бунархисар

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!