Генерал от пехотата Иван Иванов Фичев

Роден на 15 април 1860 г. в старата българска столица Търново, Иван Фичев е внук на големия български възрожденски строител Колю Фичето. Първоначаното си образованието придобива в Априловската гимназия в Габрово и пъстъпва в Робърт колеж в Цариград. В Руско-турската война се записва като доброволец в осма опълченска дружина. След войната се записва във военното училище в София и през 1882 г. го завършва с чин подпоручик. Много скоро е произведен в звание капитан и получава бойното си кръщение в Сръбско-българската война (1885 г.), като командир в 5-ти пехотин дунавски полк в защитата на Видинската крепост.

След военния разгром на сърбите Иван Фичев командва различни български части. През 1889 г. е изпратен в Италия където завършва Генералщабна академия в Торино. След завръщането си в България заема постовете на началник на Учебното бюро към Министерство на войната, главен редактор е на военните издания, лектор е по тактика във военното училище и ръководител по тактически задачи в Щабния офицерски курс. След обявяването на Независичоста на 15 октомври 1908 г. Иван Фичев е произведен в чин генерал-майор и от 1910 до 1913 г. е началник Щаб на българската войска. Под негово ръководство Генералният щаб разработва военнооперативните планове за за войната с Турция.

При избухването на Балканската война ръководи част от операциите на Тракиийския боен театър. Поради несъгласие с различни решения от военно естество изпада в немилост пред честолюбивия монарх Фердинанд и е изтикан на заден план в ръководството на армията. В знак на протест генерал Фичев подава оставката си като началник Щаба на действащата армия. Молбата за оттегляне на генерал не е приета, но въпреки това той остава в изолация при вземането на стратегическите решения в хода войната. След загубата в Междусъюзническата война (1913 г.) с решение на Министерски съвет генерал Фичев е част от българската делегация при преговорите за мир в Букорещ.

След демобилизацията остава на заеманият до този момент пост, но с повишаването му в звание генерал-лейтенант назначен за началник на ІІІ Военноинспекционна област, а малко по-късно приема предложението да оглави Министерство на войната. Като министър осъществява една своя отдавнашна мечта и през 1914 г. открива най-накрая Военната академия в София. За която има решение за отваряне през 1912 г., но началото на Балканската война забавя събитието. В българското лято на 1915 г. несъгласен с политическия курс за включване на страната в Първата световна война, по собствено желание ген. Фичев подава оставака и на 17 август е уволнен от армията. Не участва в Голямата война и след нейния горчив край за България е назначен за пълномощен министър в Букурещ 1921-1923 г. След, което се завръща в българия и се отдава на научна дейност във военната сфера, избран е за академик и член БАН. Написва и немалко студии и мемоарни книги свързани с военната му кариера. Генерал Иван Фичев умира в София на 16 ноември 1931 г.

За цялостната си служба на Отечеството е награден с военния орден „За храброст” ІІ степен; орден „Св. Александър” ІІ и ІV степен без мечове; народния орден „За военна заслуга” І и ІІІ степенм; сребърния медал „За наука и изкуство”.