След възстановяването на българската държава още през лятото на 1879 г. с помощта на Русия се поставят основите на българския военен флот. През последвалите години флотът започва да се изгражда в материално и техническо отношение под влиянието на френската военноморска мисия, пристигнала в България в края на ХІХ в.

След погрома над българите в Македония и Одринска Тракия по време на Илинденско - Преображенското въстание, българската държава пристъпва към ускорено превъоръжаване на армията за бъдещата война с Османската империя. Модернизацията обхваща и флота. На френската фирма ,,Шнайдер и Сие“ е възложена поръчка за доставката на модерни торпедоносци. До 1908 г. в строя влизат и шестте еднотипни кораба с имена ,,Смели“, ,,Храбри“, ,,Дръзки“, ,,Шумни“, ,,Летящи“ и ,,Строги“. Построени в корабостроителницата в Шалон сюр Сон. Торпедоносците са с водоизместване 97,5 т, дължина 38 м и широчина 4,40 м. Оборудвани с по два парни котела, благодарение на които достигат максимална скорост от 26 възла и автономно плаване от 500 мили. Въоръжени са с по три торпедни тръби, калибър 450-мм и по две 47-мм оръдия ,,Шнайдер“. Екипажът им е от 25 до 30 матроса командвани от двама офицери.

По време на Балканската война 1912-1913 г. българският флот е изправен пред задачата да се бори срещу превъзхождащия го многократно турски черноморски флот. Турските кораби имат за задача да подсигуряват левия фланг на османските войски в Тракия и да блокират и бомбардират българското крайбрежие, поддържайки опасността от десант на българския бряг. Паралелно с това турските военноморски единици подсигуряват единствената линия през румънското пристанище Кюстенджа за Цариград за доставки на военни материали от Германия. На 7 ноември в щаба на флота се получило сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два товарни кораба натоварени с военнни материали за турската армия. Информацията се потвърждава и от българските брегови постове, които локализират движението на турски военни кораби край Калиакра. Разполагайки с нужните сведения българското флотско командване веднага издава заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. В допълнение на оперативната директива е разпоредено да не се чакат други нареждания, а да се действа според обстоятелствата. Бойната груба се състои от 4 миноносеца - "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки", командвани от капитан II ранг Димитър Добрев. Според плановете българските кораби трябва да пресрещнат турския конвой пред българското крайбрежие В 22:30 отрядът, състоящ с флагман "Летящи" излиза през северния проход на минното заграждение и при пълна светомаскировка се отправил да пресече пътя на конвоя. Половин час след полунощ на 32 мили от Варна, в дясно от курса бил забелязан силуета на голям кораб. Българите разбират, че срещу тях е един от крайцерите "Хамидие" или "Меджидие". Така на 7 срещу 8 ноември миноносците срещат турския бронепалубен крайцер "Хамидие", който ескортира транспорта. Корабът "Султан Абдул Хамид" или Хамидие е спуснат на вода на 25 септември 1903 г. Турският боен флагман Хамидие е клас лек бронепалубен крайцер кръстосвач с водоизместимост 3830 тона и дължина 110,4 м. Снабден с 2 парни машини с обща мощност 12 000 к.с., 6 котли осигуряващи максимална скорост от 22 възела. Наличен екипаж от 302 души и огнева мощ от 2 x 152 мм оръдия; 8 x 120 мм оръдия; 6 x 47 мм оръдия; 6 x 37 мм оръдия; 2 x 450 мм торпедни апарата. Хамидие има възложена задача да заплашва и нанесе разрушения на Варна и Балчик с артилерията си, както и да подсигури турските военни транспорти по Черно море. Въпреки неравното съотношение в силите и огневата мощ, българите решават да атакуват и в 00:40 е подаден сигнал за атака. Пръв атакува флагманът "Летящи" от 500 - 600 метра, но торпедата не попадат в целта, тъй като "Хамидие", командван от блестящия капитан Хюсеин Рауф бей един от най-добрите турски капитани, маневрира успешно и избягва торпедата. В отговор на атаката крайцерът открива стрелба по българските кораби, най-вече по "Смели" изстрелял торпедата си от 300 м. и "Строги", който ги пуска от 100 м. Независимо от близката атака торпедоносците не успяват да поразят целта. В хода на боя "Смели" е засегнат от турски снаряд избухнал наблизо, с повредено рулево устройство корабът започва да се върти надясно и изчезва от погледа на следващия го "Строги". Подложени на силен артилерийски обстрел в продължение на половин час матросите на „Смели” поправят пораженията и чрез ръчно управление се отправят към сборния пункт след атаката. Изваждането от строя на един от българските торпедоносци създава твърде критична ситуация, тъй като в боя се включват и притеклите се на помощ поддържащи турски кораби. В този върховен момент на изпитание, "Дръзки" командван от капитан I ранг Георги Купов, въпреки ожесточения турски огън самоотвержено се приближава на разстояние от 60 м. и от упор изстрелва торпедо. Турският бронепалубен крайцер е улучен в носовата си част, взривът на българското торпедо отваря голяма около 10 метрова пробойна и му нанася тежки поражения. Хамидие е спасен от потапяне единствено от пристигналите по време на боя и включили се в него четири турски контраминеносци. След битката повреденият турски крайцер е ескортиран полупотънал до Цариград, безславно движейки се със задницата си напред. Българските миноносци се оттеглят с 1 ранен на "Смели", пробит от стрелбата комин на "Дръзки" и дребни повреди, а турските загуби са от 8 убити, около 30 ранени и тежко поразен кръстосвач. Победата на българските моряци оказва огромен ефект върху дейността на турския флот в Черно море. Доставките от Кюстенджа са прекъснати, турските кораби започват да плават далеч от българския бряг, пристанищата Варна и Бургас се превръщат в сигурна база за доставките на българската войска и левият фланг на българските позиции край Чаталджа остава извън възможностите на турския флот за артилерийски обстрел.
 

  • Челен удар между джип и кола затвори "Тракия" за часове край Пазарджик (СНИМКИ)
  • Ден на траур в Дупница заради катастрофата в Яхиново
  • Бляновете за Цариград и атаката на Чаталджа
  • Османската империя моли за мир
  • Невидимият враг - Холерата
  • Генерал от пехотата Иван Иванов Фичев
  • Генерал-майор Васил Петров Делов, Командващ на Хасковския отрад освободил Кърджали
  • Отзвукът
  • Генерал-лейтенант Никифор Петров Никифоров, министър на войната
  • Разгромът на турската Източна армия, боевете за Люлебургаз и Бунархисар

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!