Генерал от пехотата Стилиян Ковачев, командващ на Родопския отряд и ІV балгарска армия

командващ на Родопския отряд и ІV балгарска армия

Стилиян Ковачев е роден на 26 февруари 1860 г. в град Ямбол. Участва в априлското въстание, а след политическото обособяване на Княжество България завършва първия випуск на военното училище в София. И той както много от съвипускниците му продължава военното образование в Николаевската военна академия в Санкт-Петербург. В Русия младият Стилиян Ковачев се разболява тежко и не завършва обучението си. Завръща се в България и е назначен на служба в Източнорумелийската милиция. През 1904 г. е повишен в звание капитан, на следващата година е поканен от БРТЦК да се включи в подготовката на съединистката акция. Без да се колебале младият офицер се присъединява към общонародното дело и участва във величавия акт на 6 септември 1885 г. В Сръбско-българската война командва 3-пехотна хасковска дружина на левия фланг на българската отбрана при с. Алдимировци. След българската победа на Сливница водената от него дружина е част от авангардния отряд при настъплението към Цариброд и Пирот.

След войната е произведен в чин майор, през 1896 г. в полковник, а през 1905 г. вече е генерал-майор и заема множество длъжности в българската армия: началник на Канцеларията във военното министерство, командир на различни военни съединения от пехотна бригада до дивизия.

При обявяване на Балканската война поема командването на Родопския отряд, формиран от ІІ пехотна Тракийска дивизия в състав от 9-и, 21-ви, 27-и и 39-и пехотни полкове. Задачата на отряда е да настъпи и освободи Средните и Западните Родопи. Родопският отряд под командването генерал Стилиян Ковачев започва бойни действия още в деня на обявяване на войната срещу подразделения на Струмския корпус, турските гранични части и башибозук. Българските части изпълняват възложената задача и освобождават Мехомия (Разлог), Дьовлен (Доспат) и Пашмакли (Смолян). След излизането на българската войска на Бяло море, генерал Стилян Ковачев е назначен за командващ на новосформираната ІV армия. Тя се дислоцира срещу Галиполския полуостров и блокира турските войски намиращи се там. Командваната войска от генерала участва в боевете при Булаир и Шаркьой.

През Междусъюзническата война генерал Стилян Ковачев и ІV българска армия на 16 юни 1913 г. се изправят срещу сърбите. В същото време генералът е назначен и за министър на войната, но бойните действия не му позволяват да напусне фронта и заема поста. На 28 юни поради неразбирателство с царя и новия кабинет оглавен от Стоян Данев е отстранен от командването на ІV армия и освободен от длъжността на министър.

В самото начало на Първата световна война, генерал Стилиян Ковачев е началник на Главното тилово управление на действащата армия, но в края на 1915 г. е уволнен. С височайша заповед на цар Борис ІІІ на 6 май 1936 г., Стилиян Ковачев е произведен в чин генерал от пехотата. Умира три години по-късно на 11 юли в София.

За цялостната си служба генерал от пехотата Стилян Георгиев Ковачев е кавалер е на орден „За храброст” ІІІ ст. 2 кл., ІV ст. 2 кл.; Великия кръст на царския орден „Св. Александър” ІІ ст. с мечове отгоре; І ст. без мечове; народния орден „За военна заслуга” ІІ ст.