Преди ден Софийският апелативен съд обяви, че ще реши в срок от един месец съдбата на Цветан Цветанов по обвинението, че като министър неправомерно е отказал използването на специални разузнавателни средства (СРС) срещу ексшефа на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров.
В този процес заместник-председателят на ГЕРБ бе осъден ефективно на 4 години затвор от Софийския градски съд (СГС) през май м. г. Тогава съдия Тони Гетов го призна за виновен по обвинението, че е извършил престъпление срещу правосъдието, стопирайки разрешени от съда СРС-та, и му наложи четиригодишна ефективна присъда.
В сряда в съдебната зала стана ясно, че бившият вътрешен министър няма да чуе и на втора инстанция заветното „Невиновен”, тъй като съдиите Спас Иванчев, Елена Каракашева и Петър Михайлов обявиха, че ще огласят своето решение в препоръчителния от НПК едномесечен срок.
Съдебната практика показва, че когато апелативните съдии обявят, че ще се произнесат в срок, оправдателната присъда отпада от възможните варианти за изход на делото. При това положение вариантите са три – потвърждаване изцяло на решението от първата инстанция, потвърждаване на присъдата „Виновен”, но с промяна в размера на наказанието, или връщане на делото на първа инстанция заради процесуални нарушения.
Редки са случаите, в които при две осъдителни присъди третата инстанция – Върховният касационен съд - ги отменя. Бърз поглед на съдебната практика води до извода, че вероятността Цветанов да получи присъда по това дело (без значение дали ще е ефективна или условна) не е никак малка.
Подобно развитие на съдебната одисея на председателя на ПГ на ГЕРБ го превръща автоматично в политически труп.
Разбира се, това ще стане първа новина поне за няколко дни.
Това ще е сътресение за самия Цветанов, който многократно е демонстрирал неподправена арогантност спрямо съдебната система.
В момента той е изпаднал в нелепата ситуация смирено да чака волята на „черните тоги”, срещу които водеше открита война четири години. Без свян Цветанов раздаваше присъди от сутрешните блокове, даваше указания кой да бъде оправдан (подсъдимите по делото „Чората”) и кой да лежи 13 години (Алексей Петров).
Предвид бекграунда на Цветанов, в който крещят полицейски акции с имената на съдии, комичен изглежда и един от доводите на адвоката му, който упорито твърди, че Цветанов бил приятел с бащата на съдия Тони Гетов и обществото останало с впечатление, че единствено с произнасянето на осъдително решение магистратът би опровергал съмненията в корупция. Така според защитника Менко Менков подсъдимият политик е бил лишен от правото си на справедлив процес, което пък е директно нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Може и така да е, но това е документ, за който Цветанов не даваше вид, че въобще е чувал.
Примери за ситуацията, в която Цветанов се намира има много и няма да ги изброяваме всичките...
На второ място – изглеждащата напълно логична осъдителна присъда (предвид съдебната практика, за която става дума по-горе) ще бъде тежко сътресение за самата ГЕРБ, тъй като заместник-председателят е ключова фигура в партията, кадровик и флагман на поредната реформа в службите за сигурност.
Един по-дълбок поглед, основан на факти, обаче показва, че „отстрелването” на Цветанов може да отвори широко вратата за по-тесни действия между ГЕРБ и ДПС.
Защо?
Кратко разлистване на старите вестници показва, че Цветанов бе основната мишена на управляващите по времето на кабинета „Орешарски”. Заместник-председателят на ГЕРБ не получи публична закрила от партийния си патрон, когато Лютви Местан, Делян Пеевски и Христо Бисеров му размахваха пръст от трибуната. Въпросът на последния към Цветанов „дали го болят зъбките”, бледнее пред знаковото изказване на Пеевски.
„Г-н Цветанов, обърнете се, обърнете се, не се правете. Г-н Цветанов, да ви кажа – вие вадите много лъжи, но тепърва ще излиза вие с колко криминално проявени лица сте се срещали. Това ви го обещавам! Но аз няма да се занимавам с вас. С вас ще се занимава правораздавателната система”, закани се през май 2013 година Пеевски.
В същото време никой в ГЕРБ не използва езика на Цветанов срещу ДПС. „Ако не бях този, който да спира това, което искаше да направи Делян Пеевски, процесите, които наблюдаваме сега, щяха да се развият през последните 2 години от управлението на ГЕРБ”, коментира Цветан Цветанов пред bTV през юни м. г., няколко дни след публичното избухване на „Аферата КТБ” – време, в което обществото отброяваше последните дни на кабинета „Орешарски”.
Че политика е мръсна работа – мръсна е, даже много мръсна, но въпреки това поведението на Борисов крещи на фона на репликите и заканите между Цветанов и ДПС, в частност Пеевски, чиито конфликт обещава да вземе жертва... политическа.
Борисов не се посвени да пие демонстративно кафе с Местан в Кърджали преди Евроизборите, докато Цветанов твърдеше, че „Пеевски е фалирал държавата”. Като „бяло сладко” към кафето могат да бъдат сервирани безбройните откровения на сегашния премиер, че Доган е най- силният и успешен български политик.
Нещо повече – държейки връчения му от Плевнелиев в папка настоящ правителствен мандат, Борисов публично помоли ДПС да не гласува за сегашния кабинет, за да не поражда „огромни спекулации” и да не дава възможност на противниците му „да си измислят всякакви сценарии”.
Опитният Местан веднага реагира на „намигването” и обяви, че и „на колене да ги молят”, ДПС няма да гласува „за” правителството.
Допълнителен достоен щрих към тази политическа клоунада е общото гласуване по тъмно в петък вечер между ГЕРБ и ДПС на поправките в пенсионната система, които бяха категорично отхвърлени от крепящите сегашното правителство малки партии. Тази демонстрация в пленарната зала обещаваше да взриви коалицията. Малко след гласуването партията на Бойко Борисов даде недвусмислена заявка, че ще очаква подкрепа от ДПС занапред.
Тогава вицепремиерът по коалиционните въпроси Румяна Бъчварова обясни пред bTV, че ако някоя от партиите, които формират мнозинството, оттегли подкрепата си от правителството, предсрочните избори не са първият възможен вариант.
„Всяка една партия има право и основания за политика с цел намиране на партньори. Правителството може да продължи да съществува като правителство на малцинството. Би могло да потърси подкрепа и от други политически сили. ДПС е една от партиите в парламента. Не става въпрос за коалиционно споразумение с тях”, заяви тя.
Ще посипе ли с цветя пътя към венчилото между ГЕРБ и ДПС политическият труп на Цветанов? Любовната игра вече продължава твърде дълго – има-няма две години, в които се смениха две редовни и две служебни правителства - предстои да видим.
А кой ще е от страната на булката (по Борисов) в брака по сметка - винаги е въпрос на договорка.
