Петък вечер – време за купуване на последните коледни подаръци, за почивка у дома или пък за по едно тъмно пиво с приятели. И, както се оказа днес, идеален момент една управляваща партия да декларира, че вече си има нов партньор във властта. Като попътно да преобърне пенсионната система.
Икономистите достатъчно спориха дали последното е добро или е лошо. В частност, дали ако сред частните пенсионни фондове има „гнили ябълки”, не е по-добре да се обърне внимание на финансовия надзор да затегне контрола. А не директно да се поставя на гражданите някакъв срок, в рамките на който да решат какво да правят със старините си (за да не реши държавата вместо тях).
Така или иначе, решението стана факт не заради нечии доминиращи аргументи в спора, а защото половината от управляващите, половината от опозицията и половината от една коалиция (т.е. ГЕРБ, ДПС и „Лидер”) така си бяха решили – и мнението на президент, коалиционни партньори и експерти нямаше никакво значение.
Почти по същия начин преди година и половина една друга парламентарна конфигурация (отново с участието на ДПС) направи Делян Пеевски шеф на ДАНС. Тогава също аргументите изглеждаха меко казано скромни, но мнозинството не показваше желание за диалог.
След дни на законова подготовка, миналата тройна/четворна коалиция назначи Пеевски в ДАНС сутринта на 14 юни 2013 г. – пак петък, топло, ваканционно, някак неподходящо за протести (пък и следобед заваля дъжд). Но хиляди излязоха и като се започна с една „Оставка!”, та цяла година.
После е ясно какво стана – кабинетът „Орешарски” само за ден загуби напълно своята легитимност. И вълшебници да имаше в него, никой нямаше да им вярва. Защото се бяха оказали съучастници в заиграване с човек, който, оказа се, твърде много българи не желаят да има нещо общо с властта.
Сега ГЕРБ не назначиха никъде Пеевски, който и в този парламент седи на първия ред. Но пък сякаш нямат нищо против компанията на неговата уж опозиционна партия – въпреки всички по-ранни обвинения, че това всъщност не е политическа сила, а по-скоро корпорация (по израза на бившия Втори в ДПС Касим Дал).
Даже Бойко Борисов й благодари, че е подкрепила двата закона, които гарантират най-важните за него неща – да се запази плоският данък и да може Той да строи. Някои звезеци биха нарекли това "публично-частно партньорство".
Преди година на „Позитано” 20 смятаха, че удовлетворяването на каприза на „успелия млад човек” ще мине тихомълком. Обърнаха гръб на левите хора и в крайна сметка напуснаха властта в състояние на полуразпад.
Сега само ГЕРБ си знаят защо приеха протегнатата ръка на ДПС, но е факт, че заради нея се изплезиха на партньорите си, а и на собствените си избиратели (или поне на десните от тях). Защото вярват, че „ще мине”. Или може би даже, че с хората на Лютви Местан се работи по-лесно, отколкото в рамките на сегашното на моменти силно противоречиво мнозинство.
Ако Реформаторите, ПФ и АБВ имат поне капка достойнство, в понеделник трябва да има оставки на министри и официално оттеглена подкрепа. И на предсрочните избори ГЕРБ да си останат с мажоритарната подкрепа за своя лидер.
Толкова надежди Бойко Борисов да си е научил урока след предния недовършен мандат, а всичко да свърши в една петъчна вечер през декември - и то по някакъв така познат начин...