На Велики четвъртък Библията разказва за Тайната вечеря на Христос с неговите ученици. На тази вечеря Исус отпива от чаша или съд, който в историята е познат като Свещения Граал или Чашата Христова. По-късно същият съд се използва, за да събере кръвта на Исус, след като е прободен с копие на кръста.

Етимологията на думата „граал“ прави невъзможно разпознаването на конкретен съд, който може да е използван от Христос на вечерята. Граал означава съд, чаша или купа, направена от глина, дърво или метал.

Историята за Тайната вечеря и използването на Свещения Граал или както е познат в библейските текстове – потир, е основна за християнската църква и подобни съдове се използват при даване на причастие и досега. С появата на иконографията Граалът се превръща в малка чаша, като обикновено се изобразява от дърво.

Съществуването на Свещения Граал е една от големите загадки на историята, като до ден днешен съществува полемика дали той е истински, или мит.

Галахад, Борс и Пърсивал откриват Свещеният Граал

Артур и Пърсивал

Свещеният Граал е в основата на много легенди за крал Артур. Според тях чашата дава вечен живот. Тя се пази от Краля на рибарите в тайния Замък на Граала.

Мистериозен граал се появява за първи път в „Пърсивал, историята на Граала“ – романтична приказка, написана около 1190 г. Горе-долу по същото време този съд се споменава в религиозни текстове и е посочен като последната чаша на Христос на Тайната вечеря. Така Свещеният Граал остава завинаги свързан с библейските текстове.

Текст от VII в. сл. Хр. споменава появата на Граала в храм близо до Ерусалим.

В съвремието два артефакта се посочват като вероятен Свещен Граал – „Санто Чализ“, чаша, която се съхранява в катедралата във Валенсия. Другият е плоска чиния от зелено стъкло, която се съхранява в катедралата на Генуа.

Тайната вечеря на Леонардо да Винчи

Граалът от Валенсия

„Най-известният потир“ – така папа Бенедикт XVI описва соченият за Свещен Граал във Валенсия.

Чашата е изработена от тъмно-червен камък и има две извити дръжки. Висока е около 9 см. В долната си част има надпис на арабски. Граалът от Валенсия се споменава за първи път в архива на църквата през 1134 г. като „съдът, в който Христос, Господ наш, остави кръвта си“.

През 1982 г. папа Йоан Павел II държи меса с този потир във Валенсия през ноември. Тогава папата казва за съда, че е „свидетел на възнесението Господне“.

През 2006 г. Граалът от Валенсия се използва и от папа Бенедикт XVI за меса.

Съдът от Генуа

Плоската чинийка от зелено стъкло, която се съхранява в катедралата на Генуа, се смята, че е изработена от изумруд. В Средновековието този кристал се е свързвал с паранормални сили. По-късно чинийката е обвързана с мита за Свещения Граал.

Първата историческа препратка към това е от 1290 г. По-късно през 1436 г. Педро Тафур, който посещава Генуа, описва съда като „Свещения граал, направен от цяло парче изумруд“.

Първият сериозен анализ на съда е във Франция. Учените установяват, че той е направен от византийски кристал между IX и X в. сл. Хр.

В популярната култура и конспиративните теории

Свещеният Граал е най-разпознаваемият обект от Библията заради трайното му място в популярната култура и конспиративните теории.

Свещеният Граал е обект на страхопочитание в много филми, като например в поредицата за Индиана Джоунс.

Според една от теориите Свещеният Граал е кодово наименование на тайно знание за кръвната линия на Исус Христос. Чашата е обвързана с тази конспиративна теория за първи път през 1818 г. от псевдо историческия писател Джоузеф вон Хамер-Пъргстал.

Но безспорно най-разпространената теория се появява с книгата от 1982 г. „Свещена Кръв, Свещеният Граал“ на Майкъл Бейгент, Ричард Лей и Хенри Линкълн. В нея Граалът се обвързва с митология около рицарите тамплиери и несъществуващият Орден на Сион. Според книгата Свещеният Граал не е реален физически обект, а символ за наследствената линия на Христос. Според теорията Христос е бил обикновен човек, който е имал деца от Мария Магдалена.

Мария се мести с наследниците на Исус във Франция, където от тях произлиза династията на Меровингиите.

Тази история вдъхновява и Дан Браун да напише своя роман „Шифърът на Леонардо“ през 2003 г., който по-късно беше адаптиран във филм с участието на Том Ханкс.