Всяка сграда от Жан Нувел е произведение на изкуството. Не само заради най-големите награди, признания и мащабни поръчки в цял свят, но и защото ако сте видял поне едно от тях на живо, не сте останал същия.

Архитектът Хан Нувел бе в България на двудневна международна конференция на тема "Имате ли нужда от галерии и музеи". За творчеството и живота му разказва Ростислава Генчева.

Наред със създадените от него оригинални галерийни и музейни пространства, превърнали го в легенда на съвременната архитектура, той претворява, преобразява и предава ново предназначение на вече съществуващи сгради. От болницата "Царица София" в Мадрид Нувел създава музей на съвременното изкуство, митницата във Венеция превръща в палат, в който подрежда частната колекция на Франсоа Пино. Затворените белгийски мини - във временни изложбени зали. И когато чуете от самия него историята на всяка една от тях, няма как да не си зададете въпроса: "В каква къща е израснал този съвременен мечтател – философ?"

"Израснах в няколко къщи, но тази, която най-много ме впечатли бе в Сърла. Това е един средновековен град в югозападна Франция. Тогава родителите ми се настаниха в една стара къща на благородник от 17 век. Къща с витражи и капаци на прозорците, с вити каменни стълби. Таваните бяха високи 4-5 метра и бяха изрисувани с ангели. Подът бе каменен с геометрични плочки. Всичко това беше много впечатляващо за мен. Къщата беше в центъра на квартал, където имаше къщи от 12 - 13 век. По улиците имаше малки стрелки от ковано желязо, на които имаше надпис "Тук е съкровището", а всъщност истинското съкровище беше самата архитектура. Мисля, че тази среда наистина ме беляза", споделя архитектът.

Светлината и природата са материалите, с които Нувел създава своите съвременни изложбени храмове. Във всеки един от тях може да откриете философка идея, далеч надхвърляща неговото предназначение. И макар че с право може да каже, че е променил света в който живеем, той не престава да повтаря, че не твори пространство, а твори в пространството. "Това е много стара идея. Архитектите обичат да казват "Създадох това пространство", но това е просто за опростяване на изказа. По-важно е, че архитектурата всъщност е едно префасониране на пространството. За даден момент вие правите в едно място някакви трансформации, но то е постоянна величина. То е едновременно космическо и временно. Аз съм напълно наясно за себе си за това. Живея в тази епоха. Тя е най-добрата. Присъщо ми е да я обичам, присъщо ми е да създавам взаимовръзки с нея и ако имам някаква носталгия, тя няма да е към миналото, а към бъдещето", казва Нувел и допълва: "Всички епохи са били визуални, но сега образите бликат от всички страни. Имаме обмен на образи, изображения – те са в една взаимообвързаност и противоречие. Това ми харесва. Създавам образи, защото творя архитектура и често архитектурата е от образи. Аз самият принадлежа на този свят, на тази цивилизация на образа. Всички изкуства се отразяват и са във връзка с архитектурата, но особено киното създаде едно ново отношение между пространството и времето, между архитектурата и времето. Сега гледаме градове, гледаме застроени пространства във временни секвенции и отношения. Киното промени представата за живота в града, за живота в архитектурата."

Тази среща с един от най-великите майстори прибавили собствения си щрих към характера и визията на последните няколко десетилетия на света ако не ни промени, то поне ни накара да се замислим и да си припомним онзи стих на Бродски, в който се казва, че снегът е мраморът на бедните.