Ритъмът е основният градивен елемент във всяка дейност, занимаваща се с музика. Както при заниманията с Йога човек трябва да се научи преди всичко да диша правилно, така в музиката музикантът трябва преди всичко да усвои ритъмът. Това каза в интервю за БТА барабанистът Марк Наусеф, който участва в джаз фестивала - Пловдивски джаз-вечери - 09.
Едно от най-силните изпълнения на завършилия в неделя джаз фестивал беше на триото - сърбинът Мирослав Тадич (китара) – и американците Хауърд Лев("най-авангардният изпълнител на диатонична хармоника в света")и Марк Наусеф (барабани).
Всеки един от тримата има богата професионална биография и се нарежда сред топ-музикантите в своята област. Но представянето им в трио-формация в Пловдив припомни редкия талант, който малцина притежават - да бъдеш част от цялото, дори когато солираш!
Невероятната спойка и пълният синхрон в изпълнението на триото не е резултат единствено от предишна съвместна работа на тримата в различни комбинации - Тадич-Леви, Тадич-Наусеф, Леви-Наусеф, плюс други музиканти - от дуо до големи ансамбли с инструменталисти от цял свят. Тяхната взаимна "пропитост" и единност идва и от изключителните им лични качества на музиканти.
Наусеф има зад гърба си повече от 30 години международна изпълнителска дейност, записи в Европа, Азия и САЩ и успоредно с това интензивна преподавателска дейност.
Разговорът с тримата музиканти от формацията някак непредвидено се завъртя около точно тази част от кариерата им, която, така или иначе, ще остане скрита за публиката. Отговорът на Марк Наусеф прозвуча доста неочаквано и нестандартно - той преподавал "ритъм" на своите ученици, учел ги да се абстрахират от шумовете и да слушат единствено тишината и ритъма на средата, и въобще дори не се интересувал на какъв инструмент свирят те.
Талантът да преподава ритъм, Насеф е "откраднал", както сам се пошегува, от индийските си учители по време на пребиваването си и обучението си в Индия. Прякото изучаване на елементите от индонезийската, индийската и африканската музика, са оказали най-силно влияние в оформянето му като музикант-изпълнител, композитор и преподавател.
Докато показва с пляскане на двете ръце и скороговор как се отмерва ритъма, барабанистът се преобразява: очите му греят, гласът му става мек и топъл, а ритмиката, която отмерва, рисува картини. Така заприличва на малко момче, което показва с ръце и звуци как летят самолетите в най-новата му компютърна игра.
Можех да продължа да работя с Иън Гилън (от Deep Purple), или Рони Джеймс Дио (от Black Sabbath), с когото израснахме заедно - всички знаят, че там са големите пари, разказа Марк Наусеф. Обаче на мен това не ми беше интересно. Я, чакай да видя какво правят хората на остров Бали, на Ява, в Индия, казах си аз, какви обичаи имат, какви традиции, каква музика... И не сбърках! Никога няма да забравя сътрудничеството си с Рави Шанкар! Нито начина, по който се отнасяха учителите ми на тези места: щом свършеше урокът ни, те ме вземаха у дома си, където "пиех вода от извора" и имах невероятната възможност да навляза в културата на тези страни "отвътре", отбеляза музикантът.
От моите учители там съм научил, че в света на музиката има много по-стойностни неща от парите, много по-красиви. От тях се научих да се вслушвам в тишината и пулса на околната среда, от тях се научих да търся ритъма във всичко, докато от усещането ми за него се роди музика. Всичко това искам да предам на моите ученици, и мисля, че и те ще ми бъдат благодарни, както съм благодарен аз на своите учители, заяви Марк Наусеф.
Култура & LifeStyle
