Героят ми харесва и не бих го променил. Честно казано, той не е чак толкова лош, има и своите добри моменти. Той е загубил връзка с реалността, но всъщност решенията му се базират на това, което знае и на опасността, че може да загуби кралството си всеки момент. И така решенията му са в полза на кралството му. Дали на всеки това ще му допадне, е друг въпрос. Каквото и да се промени в него, ще го промени изцяло. Той е човекът, който се противопоставя и поражда конфликти. Без конфликтите историята няма да бъде интересна. Когато той трябва да реши какво да прави с останалото зърно по време на глада, той решава да го остави за армията, без да се съобразява с хората. Тогава Артур го пита «Какъв е смисълът да го даваш на войската, когато хората умират» и Утер отговаря «Без армия Камелот няма да съществува». Всичко това прави образа на краля много, много интересен.
С кои страни на Утер зрителите ще се запознаят за първи път в сериала? Харесва ли ви как се развива героят му?
В „Приключенията на Мерлин” Утер е много различен. Обикновено той е влюбчив пияница, с лош имидж и като цяло е обрисуван като много лош човек. В тази адаптация на легендата обаче той е обрисуван като някой, който се опитва да направи най-доброто, което може на базата на това, което знае и може да се справя сам. Решенията му се базират на факта, че по онова митично време границите на Камелот са постоянно застрашени от нахлуване на завоеватели.
Какво ви беше най-трудно по време на снимките? А най-забавно? Имате ли травми от бойните сцени?
Снимките се провеждаха много, много внимателно. На моменти екипът се колебаеше, именно от съображения за безопасност, дали да изиграем конкретни сцени. Много се наслаждавах на стрелбата. Северна Франция много ми хареса. Един от най-запомнящите се моменти за мен беше, когато по време на снимки се озовах на място, пълно със спомени. С удоволствие установих, че там има само стари замъци, построени от комунистите и населени с призраци. Всеки, които е бил обявен за „нежелан”, е бил изпращан там. С други думи, тези замъци са били последната спирка преди лагерите. Бяха необикновени, изолирани постройки. Напомняха колко нехуманен може да бъде човекът. Не бих ви препоръчал да прекарате там отпуската си. И все пак смятам, че всеки трябва да ги посети рано или късно.
Изиграли сте най-различни роли в голям диапазон. Кой тип роля най-много ви допада?
Много трудно се поддържа кариера, когато ролите ти варират. Също така, ми е много трудно да намирам сценарии, които да ме предизвикват. Това може би е една от професиите, в които има най-голямо разнообразие. Не мога да кажа, че даден жанр ми допада повече от друг. Скоро се връщам в театъра. Не съм бил на сцената от много време и определено ми липсваше. Това, разбира се, не означава, че не харесвам да снимам филми. Наскоро имах късмета да прекарам година на снимачната площадка на един прекрасен филм. За съжаление, не съм сигурен дали българският зрител ще има възможността да го види. Голяма рядкост е за актьорите да могат да се превъплащават в толкова много и различни роли. Това ме кара да се чуствам като галеник на съдбата.
Отказвали ли сте роли?
За малко да откажа да се снимам като министър председател в един комедиен сериал. Отначало не разбрах шегата, която е в основата на сценария. За малко да откажа и ролята на агент във Free Agent. Този герой е толкова груб. Не бях сигурен, че ще мога и искам да се държа по този начин, въпреки че е само роля. Играех с една млада актриса, която страшно много ми напомня за дъщеря ми и това правеше задачата ми още по-трудна.
Къде ви харесва повече да играете - на снимачната площадка или на театралната сцена? Защо толкова много ви липсва театърът?
Не е задължително едното да ми харесва повече от другото - те са много различни. Когато играеш на сцена, можеш да почустваш публиката и нейните реакции по време на представлението; можеш да почустваш тяхната любов и дори тяхната омраза към героя ти. В последната пиеса, в която играх, бях застаряващ, но амбициозен журналист, който навремето е бил изключително проницателен. Годините и големите количества алкохол са замъглили и притъпили неговата проницателност. Още в първата минута се появявам на сцената с бутилка уиски и в рамките на 10 до 20 минути успявам да напсувам всички. По комичен начин тази роля разчупва много стереотипи. На моменти публиката направо го обожава. В други сцени той ги отвращава до предела, в който са готови да си тръгнат. Добрият актьор би трябвало да може да изиграе и двете с еднаква лекота. На театралната сцена имаш възможността да си играеш с образите и да ги променяш с всяко представление. Няма вероятност една и съща роля да бъде изиграна два пъти по идентичен начин. От друга страна, в киното можеш да си играеш по стотици начини с дадена сцена и да експериментираш, докато се получи.
В България сте известен с ролята си в „Бъфи, убийцата на вампири”. Как повлия този сериал на кариерата ви?
Най-вече ме направи известен в Америка. Снимах доста дълго там и един ден се оказа, че съм станал много популярен. Рекламите, които се въртяха по телевизията, са достигнали до повече хора, отколкото очаквах. За съжаление в Англия имаше обратен ефект - образът ми беше ограничен и мина много време, докато започнат да ме възприемат и в друга светлина. Въпреки това съм благодарен на сериала за възможностите, които ми даде.
