Светът прилича на един страшен лагер и контрастното мислене и вечните спорове ни въртят в едно колело, от което никой не печели

Проблемът не е в нивото. Разковничето е в изискванията. Ако имаш високи критерии, няма да търпиш простотията около себе си и всяка част от твоя разум ще се бори срещу пошлата карикатурност в нашето ежедневие

Отива си една седмица, в която така и не разбрахме, ако не си харесаме кандидат за президент и заявим това в бюлетината, кого всъщност ще харесаме с нашия глас

Дори вече не избираме между добро и зло, а между фалшиво и по-малко фалшиво. Такова е ежедневието ни, в такива се превръщаме и ние.

500 милиона долара на година са нужни на НАСА, за да разкрие има ли вода на Марс, имало ли е живот на червената планета и зелени ли са били човечетата, обитавали тази планета. Над 5 милиарда за година са нужни на България, за да допусне ограбване на една ограбена банка и да накара всички ни да плащаме за далаваретата на червените човечета около АЕЦ „Белене”, сякаш падаме от Марс.

Уж сме независими, но и Изтокът, и Западът ни дърпат в своята посока

Застрашени са само тези, които забравят кой ги е назначил за милионери или псуващите по селските площади консуматори на обществени поръчки

Казанът на българите никой не го пази - те са толкова разделени, че няма смисъл от надзиратели

Гледайте политиката, мислете за морето, но не за плажа, нито за руснаците, които май пак ще отидат в Турция, а за онова море, което крие залежи от нефт и газ

Това е приказката за големия брат. Но не онзи, който всичко види, а онзи, който насила сам се превръща в малък, при положение, че е голям. Навежда се, целува ръце, крака, а коленете болят ли болят...