Събитията в Румъния са много показателни за универсалния начин на политическото самозабравяне. Самозабравилите се политици обикновено подценяват, надсмиват се над обществото и неговите рефлекси. Властта, възприемана по този начин, не води до нищо добро и това избива рано или късно.
Не обичам да слагам под общ знаменател никого, но тези дни си мисля, че българските политици в последното десетилетие се оказаха абсолютно неспособни да донесат чувство за справедливост. Шумен провал, който не може да бъде прикрит от калящи статии по вестници или сайтчета, нито от общи фрази по време на кампания. Не ви говоря само за една или друга партия - всички, които имаха досег до властта в последното десетилетие си затваряха очите.
С всичките им стари и нови зависимости с наглия начин, по който замитат далавери под килима и раздават обществени поръчки, докато се срутват тунели като "Ечемишка".
Навлизаме в поредната предизборна кампания, в която ще слушаме обещания за по-високи доходи, но няма да чуете никой от големите политически играчи, участвали във властта в последните 10 години да ви обещава създаването на специализирани институции, които да накажат политици и олигарси, за да може и нашият народ да види, че в България има воля, има институции, има справедливост.
По-скоро за пореден път ще се опитат да ни лашкат в крайности, превръщайки хората в крепостни селяни, които просто трябва да гласуват. Те гледат по този начин на нас, а това е меко казано обидно, защото старите пророци се провалиха, а нови пророци не се виждат на хоризонта, колкото и да крещят някои, колкото и пари да имат в момента, те няма да ви обещаят промяна в правосъдието.
Нъстасе и Бъсеску създадоха Държавната агенция "Антикорупция" в Румъния. Нъстасе и Бъсеску бяха сред първите й клиенти, дори Нъстасе е в затвора. Правят им компания някои от най-богатите румънци. Е, хайде сега да си отговорим на въпроса - защо това е невъзможно в България? Защото никой не иска да създава нещо, което може да го вкара в затвора. Защото повечето имат какво да крият. Затова е по-лесно да си говорим за цветни революции, соросоиди и прочее глупости. Не, дами и господа, това са оправдания, целящи запазване на статуквото, което ни върти като центрофуга.
Мечтая за момента, в който ние ще престанем да бленуваме за чужбина и ще започнем да мечтаем за България. Ще предизвикваме промените, а няма да се примиряваме с безаконието и корупцията. Мечтая за момента, в който ще се появят смели хора, които да вземат тежки решения, а не решения, които хем да ги запазят във властта, хем да не засягат приятелските или бизнес кръговете им.
Затова събитията в Румъния през тази седмица са толкова важни и толкова тъжни, особено за нас - българите. Защото, когато се погледнем в румънското огледало виждаме едни объркани, отричащи и примирени хора, поставени пред поредния избор, който вероятно ще ни донесе все толкова голяма доза от... същото.
