Студената пролет и ветровете усложниха старта на кампанията по розобера, а стопаните признават, че са притеснени не само от времето, но и от икономическия натиск. По-евтиният продукт от други държави буквално попарва пазара на нашето розово масло.
Средата на май по традиция е време за най-красивата и ароматна кампания у нас – розобера. Тази година стопаните от Розовата долина посрещат с тревога началото на кампанията. Капризите на природата и ниските температури забавят цъфтежа, а ураганните ветрове допълнително усложняват ситуацията на полето.
„Кампанията стартира преди една седмица, на 14–15 май. Не е добре за маслодайната роза. Температурите са ниски, не могат да разцъфтят, не могат да се хранят нормално розите. Имаше ураганен вятър. Както виждате, се получи на много места така – полягане на розите, и проблемът е, че така става и по-трудно брането. Няма как да тръгваме ред по ред да оправяме насажденията, да ги изправяме. Но кампанията ще бъде пак трудна“, казва Петър Симеонов, розопроизводител.
Проблемите обаче далеч не спират до лошото време. Години наред браншът алармира за липсата на сигурност при изкупуването на суровината и за недостига на работна ръка, който става критичен при рязко затопляне на времето.
Истинското изпитание за стопаните тепърва предстои с масовото разцъфтяване на площите, за което са нужни стотици берачи на ден.
„Проблемът най-вероятно ще дойде, когато стане малко по-топло, температурите се вдигнат на 24–25 градуса. Виждаме вече, че има доста подготвена пъпка на 60–70% и това нещо ще има около една седмица до 10 дни – така, едно едновременно изцъфтяване в повечето региони. И тогава вече ние трябва да съсредоточим страшно много хора, за да може да обираме цвета, да достигне нормален цвят, пресен цвят до дестилериите, да го преработят“, посочва Симеонов.
Насажденията и общият добив драстично намаляват, търсенето на родното масло също. Българското розово масло, макар и с доказано качество, започва да губи позиции на международните пазари.
Причината е чисто икономическа – високата му себестойност го прави трудно конкурентно на пазара за сметка на по-евтиния износ на други държави.
„За нас като розопроизводители чисто цената е така – твърде високо скача нагоре, и международните компании... Има държави, които също произвеждат розово масло, и вече и качеството им не е толкова лошо. И имаме и още един проблем – внос на външно масло в България. Ние сме го казвали много пъти. Надяваме се... И ние не знаем вече на какво да се надяваме, но наистина интересът е много охладен от страна на преработвателите към розовия цвят“, коментира Симеонов.
Без спешни стратегически промени, държавно субсидиране на цялата верига и реална инвентаризация на площите, има сериозен риск емблемата на България след няколко години да изчезне и да се превърне просто в атракция за туристите.
