Изкуственият интелект може да се превърне в сериозно предизвикателство за околната среда през следващите години, като до 2030 г. потреблението му на електроенергия и вода нарасне значително, съобщава уебсайтът „Science Alert“. Това се посочва в нов доклад на Организацията на обединените нации (ООН), който анализира екологичните последици от бързото развитие на технологията.
Авторите прогнозират, че до края на десетилетието AI ще използва около 3% от световното производство на електроенергия — двойно повече от сегашните нива. Свързаните с това въглеродни емисии могат да достигнат обем, сравним с годишните емисии на Обединеното кралство.
Особено тревожни са прогнозите за потреблението на вода. Центровете за данни, които поддържат работата на AI системите, ще се нуждаят от около 9,3 трилиона литра вода за охлаждане. Това количество надвишава годишните нужди от питейна вода на цялото население на Земята.
Докладът оспорва широко разпространеното мнение, че по-ефективните AI модели автоматично ще намалят разхода на ресурси. Изследователите посочват т.нар. „парадокс на Джевънс“, според който повишаването на ефективността води до по-ниски разходи и по-широко използване на технологията, което в крайна сметка увеличава общото потребление, пише БГНЕС.
Още през 2025 г. центровете за данни са консумирали толкова електроенергия, колкото Саудитска Арабия. Ако прогнозите се сбъднат, компенсирането на бъдещия въглероден отпечатък ще изисква засаждането на 6,7 милиарда дървета за период от 10 години.
Докладът подчертава и глобалното неравенство в развитието на AI. Само 32 държави разполагат със специализирана облачна инфраструктура за изкуствен интелект, като близо 90% от капацитета е концентриран в САЩ и Китай. Много от останалите държави понасят екологичните последици от добива на суровини и натрупването на електронни отпадъци, без да участват съществено в разработването на технологията.
Експертите призовават правителствата и технологичните компании да въведат по-строги изисквания за прозрачност относно енергийното потребление, водните ресурси и емисиите, свързани с AI системите. Необходимо е също бъдещото търсене на изкуствен интелект да бъде включено в националните климатични и енергийни стратегии.
Заключението на доклада е, че развитието на изкуствения интелект трябва да бъде съпътствано от същото внимание към опазването на околната среда, с каквото се насърчават технологичните иновации, за да се избегне превръщането на AI в нов източник на глобален екологичен натиск.
