Изкуственият интелект вече не просто отговаря на въпроси – той пише стихове, песни и цели истории. Но може ли една машина да създава истинско изкуство и къде остава човекът в този процес?
Стихотворения, песни и дори романи могат да бъдат създадени само с една команда. За да проверим колко бързо можем и ние да се превърнем в поети, задаваме на изкуствения интелект да ни напише стихотворение в стила на Иван Вазов.
„Пей, Балкане, пей! Нека ехото буди
Спомена за онез, що паднаха смело.
Докато България живее в сърцата на хората,
безсмъртно ще бъде тяхното дело!“
Само за няколко секунди вече имаме готово стихотворение. Правим опит и с друг чатбот. Този път искаме да ни напише пролог за роман, вдъхновен от магичния свят на Хари Потър.
„Улица „Мъглива низина“ 14 изглеждаше точно така, както подобава на една почтена къща в предградията…“
Отново само за няколко секунди се ражда идея, която спокойно може да се превърне в начало на нова книга. Все повече автори обаче са притеснени, че изкуственият интелект не просто навлиза в изкуството, а бавно започва да отнема мястото на човека зад думите.
„Лично мен като автор това ме притеснява. Между първата ми и втората ми книга, която все още я няма, все още е ръкопис, паузата беше 10 години. И тези 10 години ми трябваха като житейски опит, те ми трябваха като натрупване на пластове, като осмисляне на преживяване. Страхувам се да говоря за изкуствения интелект в изкуството“, казва Валентин Славеев, поет и автор.
Но кой е авторът – човекът или машината?
„Носител на авторското право по сегашното ни законодателство, доктрина и концепция може да бъде само физическо лице“, посочва адвокат Валентин Савов.
Според Валентин Славеев лесният вариант никога не е успешният вариант.
„Лесният вариант никога не е успешният вариант, борбата е сериозна, но никой не трябва да се отказва“, казва поетът.
Но когато изкуственият интелект създава текстове, музика и изображения, границата между инструмент и автор става все по-тънка и трудна за определяне, казват експерти.
„Тогава, когато едно физическо лице използва AI за генериране на някакво произведение, трябва да се вземе предвид какъв е неговият принос. Дали просто AI е един инструмент, чрез който физическото лице, творецът, създава някакво произведение. Тогава се преценява доколко и каква е намесата на човека, доколко има някакъв творчески елемент, има някаква иновативност, за да може да се прецени дали това е самостоятелно произведение, обект на самостоятелни права“, коментира адвокат Валентин Савов.
Определянето кой е истинският автор остава най-трудната задача.
„Спорът е кой е автор на произведението и също има ли плагиатство, има ли ново произведение и доколко са нарушени правата, авторските права на първоначалния, на истинския автор. Изкуственият интелект не може да бъде използван за цели, които нарушават авторските права. Когато говорим пък за нарушаване на авторски права, използвани нерегламентирано, без разрешение, без съгласие, тогава може да се търси обезщетение, компенсация за вредите, които са понесени от това нарушение“, казва адвокат Валентин Савов.
Авторът изживява всяка дума от произведението си и тази метаморфоза няма как да се случи на машината, казва още поетът Валентин Славеев.
„Представям си Рене Карабаш, която е в краткия списък на Букър, как седи и е стигнала до момента в „Остайница“ и трябва да вземе решение в кръвната вражда героинята кого от двамата трябва да убие – брат си ли, баща си. И съм сигурен, че когато Рене е седяла и е трябвало да вземе това лично решение, докато го говоря, усещам вълнението у себе си, защото когато аз го изпитах, пишейки първия си роман, вярвам, че това е незаменимо. И вярвам, че тази емоция, с която ти взимаш решение за съдбата на главния герой, не може да бъде обяснена на изкуствения интелект. Той няма да изпита моите страхове. Той няма да разбере как съм се чувствал, когато изпитах бърнаута, няма как да му опиша всичко това, за да създаде ръкописа на романа, с който спечелих конкурса на „Колибри“ – няма как. И именно онова усещане, когато ти структурираш историята, ти създаваш собствен пашкул, в който има правила, и когато трябва да взимаш решения според правилата, които ти си създал, на каква ценностна система ще стъпи изкуственият интелект, за да вземе решение“, казва Валентин Славеев.
За творците истинското писане не е просто подреждане на думи. То е време, болка и житейски опит.
„Ако изкуственият интелект помогне за написването на нещо, няма да бъде честно, защото е много по-лесно. Никога не съм вярвал, че от 9 до 6 работи и след 6 продължава да се работи, за да се стигне до там, където трябва. Самата Дара го казаха – да си повярваме, мечтите наистина се сбъдват“, казва Валентин Славеев.
И докато човекът пише със спомени, страхове и надежди, AI пише с данни. И засега само естественият интелект може да страда за всяка дума.
Може би именно там, между болката и вдъхновението, се ражда истинското произведение.
