През юни тази година двама американски астронавти напуснаха Земята, очаквайки да прекарат само осем дни на Международната космическа станция (МКС), разказва Би Би Си.

Появяват се обаче опасения, че техният космически кораб Boeing Starliner не е безопасен за осъществяването на обратния полет. Ето защо НАСА отложи завръщането на Суни Уилямс и Бъч Уилмор за 2025 г.

Астронавтите споделят пространство с размерите на къща с шест спални заедно с други девет души. Уилямс обаче нарича това място нейното „щастливо място“, а Уилмор е „благодарен“, че е там.

Но какво е наистина чувството да си на 400 км над Земята? Как се справят с трудностите? Как тренират? Как перат дрехите си? С какво се хранят? И не на последно място – каква е „космическата миризма“? На всичке тези въпроси отговарят астронавтите пред Би Би Си.

Всъщност експертите в контролната зала на Земята следят астронавтите през пет минути. Те се събуждат рано – малко след 6 часа сутринта, и излизат от спалното помещение с размерите на телефонна кабина.

„Те разполагат с най-добрите спални чували в света“, обяснява Никол Стот, американска астронавтка от НАСА, която прекара 104 дни в космоса в две мисии през 2009 г. и през 2011 г.

Отделенията имат лаптопи, така че екипажът да поддържа връзка със семействата си. Разполагат и с кът за личните си вещи – като снимки или книги.

 

След като се събудят, астронавтите могат да използват банята – малко отделение със смукателна система. Обикновено потта и урината се рециклират в питейна вода, но повредата на МКС означава, че в момента астронавтите трябва да съхраняват урината си.

След това те се захващат за работа. Поддръжката или научните експерименти отнемат най-голяма част от времето им.

„Космическата станция прилича на голямо количество автобуси, които са закрепени един за друг в лабиринт от коридори. Възможно е въобще да не видиш друг човек, докато се движиш в тези коридори“, обяснява канадският астронавт Крис Хадфийлд, командир на мисията Expedition 35 през 2012-2013 г. Според него мястото е доста голямо и спокойно.

„Трудно е да намериш пет свободни минути. Ако ги имах, щях да „изплувал“ до прозореца, за да гледам какво минава покрай космическата станция. Ако имах време бих писал музика, бих правил снимки или бих писал на децата си. Но всъщност свободното време на астронавтите е твърде малко“, разказва още Крис Хадфийлд.

Снимка: iStock

Малцина са късметлии, които напускат станцията и излизат на космическа разходка. Крис Хадфийлд например е направил две такива разходки.

„Тези 15 часа навън, без нищо между мен и Вселената, освен моята екипировка, бяха толкова стимулиращи и неземни“, разказва той.

Но тази разходка в космоса може да въведе нещо ново в космическата станция – металната „космическа миризма“.

„На Земята имаме много различни миризми, като прането от пералнята или чистия въздух в планината. Но в космоса има само една миризма и бързо свикваме с нея“, обяснява Хелън Шарман, първата британска астронавтка, прекарала осем дни на съветската космическа станция „Мир“ през 1991 г.

Снимка: iStock

„Радиацията образува свободни радикали на повърхността и те реагират с кислорода в космическата станция, създавайки метална миризма“, обяснява още тя. 23 години по-късно тя твърди, че оценява цялото разнообразие на земята – като например вятърът в косите и дъждът.

Освен с металната космическа миризма астронавтите трябва да се справят и с ароматите на собствената си пот. Проблемът е, че без гравитация тя остава по кожата им, т.е. те се потят много повече отколкото на Земята. Пералня също няма. Дрехите им стават толкова мръсни, че просто се изхвърлят в товарен контейнер, който изгаря в атмосферата.

Продължи да четеш