Европейската комисия отчита голям напредък по всички препоръки, отправени към България по линия на върховенството на закона и така Механизмът за сътрудничество и проверка, наложен на страната ни при влизането ѝ в ЕС се предлага да отпадне. Съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност при всяко положение ще бъдат наблюдавани под други форми. Това се казва в официалния доклад от Брюксел, който беше представен днес.
Окончателното решение ще бъде взето след становища от Европейския съвет и Европейския парламент.
Макар да отбелязват, че „напредъкът на България по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС”, от комисията подчертават: „България трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга на ЕК, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона. Както вътрешният мониторинг, така и механизмът, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на МСП за България”.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Съветът на национално равнище ще се оглавява от двама души – зам.-премиерът с ресор „Съдебна реформа” Екатерина Захариева и представител на Висшия съдебен съвет. На ниво „Европейски съюз” тепърва ще заработи механизъм за следене на върховенството на закона във всички членки.
„През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на Комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС”, коментира председателят на отиващата си Европейска комисия Жан-Клод Юнкер.
Предистория
Механизмът за сътрудничество и проверка беше уникална за ЕС мярка, въведена при присъединяването на България и Румъния през 2007 г. Причината – позицията на част от страните членки, че двете държави не са били напълно подготвени за Евросъюза в областите „Върховенство на закона”, „Борба с корупцията по високите етажи на властта” и „Справяне с организираната престъпност”.
През следващите години Брюксел два пъти годишно остро критикуваше нашата страна заради липсата на резултати в битката с тежките закононарушения и заради проблеми с независимостта на съдебната система. Като правило, управляващите (без значение от партийния им цвят) обвиняваха опозицията, че използва докладите за свои вътрешнополитически цели. Така бързо се надигнаха и гласове с призив наблюдението да бъде прекратено – не при изпълняване на изискванията на ЕК, а веднага.
Противниците на механизма намериха съмишленик в лицето на отиващия си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който категорично настояваше евромониторингът да падне.
През ноември 2017 г. Европейската комисия отправи 17 конкретни препоръки по шестте показателя, чието изпълнение ще доведе до приключването на механизма. В доклада се посочваше, че „с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите неизпълнени препоръки в близко бъдеще”.
Година по-късно, от Брюксел обявиха, че има напредък по голяма част от препоръките и половината от следените показатели вече няма да се следят.
Днешното развитие не означава в пълна степен, че ЕК спира да се интересува от процесите у нас. Опитът, придобит по време на наблюдението на България и Румъния, както и проблемите с управляващите в Полша и Унгария, доведоха до решението на Брюксел да работи за нов мониторингов механизъм, който да следи върховенството на закона във всички страни членки.
Сред предложенията по тази линия е обвързване на европарите именно с работата на съдебната система и борбата с престъпността.
