България е изпълнила всички препоръки на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Няма да има повече доклади - според източници на bTV това е констатацията в доклада, който ще бъде оповестен официално утре.

ЕК прави тази препоръка, но тепърва ще бъде взето решение за приключване на механизма. Както и досега, ще се чака мнението на Съвета и Европейския парламент.

Така краят на докладите не означава, че мониторингът пада, защото има много механизми за мониторинг в общността.

Има ли напредък в съдебната реформа в България – интервю с Вера Йоурова

Според източници на bTV, всяка една процедура се състои от няколко компонента, които трябва да бъдат преминати.

Какво следва?

"Новите механизми за върховенството на закона, Европейският прокурор Кьовеши - току-що беше избрана, въпреки страховете на нашите управляващи, както и общият механизъм, който вече е обвързан със санкции, за разлика от този, който досега съществуваше, ще влязат в сила в България. Така че, който в София си мисли, че се е отървал от изискването в България да има върховенство на закона, дълбоко греши. Но, най-важното е, че българските граждани са на ход" - така коментира ситуацията лидерът на "Да, България" и бивш правосъден министър Христо Иванов.

Пред bTV той припомни, че още с предишния доклад ЕК "отказа да наблюдава настъпването на резултати и се фокусира единствено върху формалното изпълняване на поети ангажименти като с мастило върху държавен вестник, а не реално в защита на правовия ред в страната". Според него механизмът е прекратен по политически причини и липсата на правов ред ще се види в хода на гласуването за нов главен прокурор.

Предистория

Механизмът за сътрудничество и проверка беше уникална за ЕС мярка, въведена при присъединяването на България и Румъния през 2007 г. Причината – позицията на част от страните членки, че двете държави не са били напълно подготвени за Евросъюза в областите „Върховенство на закона”, „Борба с корупцията по високите етажи на властта” и „Справяне с организираната престъпност”.

През следващите години Брюксел два пъти годишно остро критикуваше нашата страна заради липсата на резултати в битката с тежките закононарушения и заради проблеми с независимостта на съдебната система. Като правило, управляващите (без значение от партийния им цвят) обвиняваха опозицията, че използва докладите за свои вътрешнополитически цели. Така бързо се надигнаха и гласове с призив наблюдението да бъде прекратено – не при изпълняване на изискванията на ЕК, а веднага.

Противниците на механизма намериха съмишленик в лицето на отиващия си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който категорично настояваше евромониторингът да падне.

Концепцията на Гешев: Повече прокуратура в медиите и битка с евромониторинга

През ноември 2017 г. Европейската комисия отправи 17 конкретни препоръки по шестте показателя, чието изпълнение ще доведе до приключването на механизма. В доклада се посочваше, че „с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите неизпълнени препоръки в близко бъдеще”.

72% от българите искат мониторингът на ЕК да продължи

Година по-късно, от Брюксел обявиха, че има напредък по голяма част от препоръките и половината от следените показатели вече няма да се следят.

Официално от доклада на Брюксел: Мониторингът остава поне още година (ОБЗОР)

Днешното развитие не означава в пълна степен, че ЕК спира да се интересува от процесите у нас. Опитът, придобит по време на наблюдението на България и Румъния, както и проблемите с управляващите в Полша и Унгария, доведоха до решението на Брюксел да работи за нов мониторингов механизъм, който да следи върховенството на закона във всички страни членки.

Евромониторингът не само не пада, но и ще обхване целия ЕС

Сред предложенията по тази линия е обвързване на европарите именно с работата на съдебната система и борбата с престъпността.