България е изпълнила всички препоръки на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Няма да има повече доклади - според източници на bTV това е констатацията в доклада, който ще бъде оповестен официално утре.
ЕК прави тази препоръка, но тепърва ще бъде взето решение за приключване на механизма. Както и досега, ще се чака мнението на Съвета и Европейския парламент.
Така краят на докладите не означава, че мониторингът пада, защото има много механизми за мониторинг в общността.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Според източници на bTV, всяка една процедура се състои от няколко компонента, които трябва да бъдат преминати.
Какво следва?
"Новите механизми за върховенството на закона, Европейският прокурор Кьовеши - току-що беше избрана, въпреки страховете на нашите управляващи, както и общият механизъм, който вече е обвързан със санкции, за разлика от този, който досега съществуваше, ще влязат в сила в България. Така че, който в София си мисли, че се е отървал от изискването в България да има върховенство на закона, дълбоко греши. Но, най-важното е, че българските граждани са на ход" - така коментира ситуацията лидерът на "Да, България" и бивш правосъден министър Христо Иванов.
Пред bTV той припомни, че още с предишния доклад ЕК "отказа да наблюдава настъпването на резултати и се фокусира единствено върху формалното изпълняване на поети ангажименти като с мастило върху държавен вестник, а не реално в защита на правовия ред в страната". Според него механизмът е прекратен по политически причини и липсата на правов ред ще се види в хода на гласуването за нов главен прокурор.
Предистория
Механизмът за сътрудничество и проверка беше уникална за ЕС мярка, въведена при присъединяването на България и Румъния през 2007 г. Причината – позицията на част от страните членки, че двете държави не са били напълно подготвени за Евросъюза в областите „Върховенство на закона”, „Борба с корупцията по високите етажи на властта” и „Справяне с организираната престъпност”.
През следващите години Брюксел два пъти годишно остро критикуваше нашата страна заради липсата на резултати в битката с тежките закононарушения и заради проблеми с независимостта на съдебната система. Като правило, управляващите (без значение от партийния им цвят) обвиняваха опозицията, че използва докладите за свои вътрешнополитически цели. Така бързо се надигнаха и гласове с призив наблюдението да бъде прекратено – не при изпълняване на изискванията на ЕК, а веднага.
Противниците на механизма намериха съмишленик в лицето на отиващия си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който категорично настояваше евромониторингът да падне.
През ноември 2017 г. Европейската комисия отправи 17 конкретни препоръки по шестте показателя, чието изпълнение ще доведе до приключването на механизма. В доклада се посочваше, че „с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите неизпълнени препоръки в близко бъдеще”.
Година по-късно, от Брюксел обявиха, че има напредък по голяма част от препоръките и половината от следените показатели вече няма да се следят.
Днешното развитие не означава в пълна степен, че ЕК спира да се интересува от процесите у нас. Опитът, придобит по време на наблюдението на България и Румъния, както и проблемите с управляващите в Полша и Унгария, доведоха до решението на Брюксел да работи за нов мониторингов механизъм, който да следи върховенството на закона във всички страни членки.
Сред предложенията по тази линия е обвързване на европарите именно с работата на съдебната система и борбата с престъпността.
