Вътреболничните инфекции продължават да бъдат една от най-сериозните, но често подценявани заплахи за пациентите в лечебните заведения. Лекари от водещи професионални организации настояват за усъвършенстване на антибиотичната политика и строг контрол върху употребата на антибиотици както в болниците, така и в доболничната помощ.
Призивът беше отправен в рамките на национална кампания за ограничаване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Инициативата се организира от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „Единно здраве“.
По данни на Световната здравна организация между 7% и 10% от хоспитализираните пациенти по света развиват вътреболнична инфекция. Последното мащабно проучване на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) за 2022–2023 г., проведено в 1250 болници в 31 държави, показва, че 4,8 млн. европейци годишно се заразяват по време на престой в лечебно заведение.
Това представлява 8% от всички приети пациенти.
От тях:
- 71% от инфекциите възникват след постъпване в болницата;
- 26% са налични още при приема, но произходът им е от друго лечебно заведение или дом за грижи;
- едва 3% остават с неясен произход.
България: ниска заболеваемост или ниско отчитане?
Данните за България са събрани от 23 болници и 3997 проследени хоспитализации. Официално страната отчита, че само 4% от пациентите развиват вътреболнична инфекция – два пъти по-малко от средното за Европа.
Разпределението е следното:
- 76% от инфекциите са възникнали по време на престой;
- 22% – преди постъпване;
- но цели 29% са с неясен произход.
Според експертите това разминаване не означава, че инфекциите у нас са по-малко, а че често не се регистрират коректно, което пречи на контрола и превенцията им.
Проф. д-р Емма Кьолеян, началник на микробиологичната лаборатория в УМБАЛ „Лозенец“, пояснява, че най-често срещаните вътреболнични инфекции са уринарни, дихателни, както и вътреболнични сепсиси.
По думите ѝ през последните години грам-отрицателните бактерии изместват познатия Staphylococcus aureus като основен причинител. Нещо повече – голям процент от тях вече са полирезистентни, което значително затруднява лечението.
„Необходим е строг контрол на антибиотичната употреба и ефективни мерки за превенция на инфекциите“, подчерта проф. Кьолеян.
Според експертите най-голямата злоупотреба с антибиотици е извън болниците. Общопрактикуващите лекари често предписват антибиотик без доказана нужда, което ускорява развитието на резистентност.
Затова специалистите настояват да се осигурят по-бързи и достъпни диагностични изследвания, които да позволят правилна преценка преди предписване.
В болниците най-рискови остават интензивните отделения, където антибиотиците се използват масово и в големи количества – и именно там се създават условия за възникване на резистентни щамове.
Най-рисковите групи включват:
- пациенти над 65-годишна възраст;
- хора с диабет;
- пациенти с множество придружаващи заболявания.
Предстоящата нова наредба за ограничаване на вътреболничните инфекции предвижда задължителни микробиологични изследвания при прием за тези групи. Ако пациентът е носител на полирезистентни щамове, той трябва да бъде изолиран в самостоятелна стая и обслужван от специално определен персонал.
Но това изисква повече средства за микробиологични лаборатории и повече единични стаи в болниците – нещо, което в момента липсва.
Лекарите подчертават, че ако тези мерки не бъдат приоритет, антибиотичната резистентност ще продължи да расте, а вътреболничните инфекции ще останат скритата епидемия на българското здравеопазване.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
