Намаляването на европейския ядрено-енергиен сектор беше „стратегическа грешка“, заяви във вторник председателят на ЕС Урсула фон дер Лайен.
Изказването идва на фона на притесненията на правителствата около енергийната криза, причинена от войната с Иран.
През 1990 г. Европа е произвела около една трета от електроенергията от ядрени мощности, но това е спаднало до 15%, заяви председателят на Европейската комисия на събитие в Париж.
Според Урсула фон дер Лайен това е направило Европа зависима от вноса на петрол и газ, чиито цени скочиха през последните дни, предава Ройтерс.
„Напълната зависимост от скъпия и нестабилен внос на изкопаеми горива поставя Европа в неизгодно положение спрямо други региони“, каза фон дер Лайен в реч на събитие за ядрена енергия.
„Това намаляване на дела на ядрената енергия беше избор, вярвам, че беше стратегическа грешка за Европа да обърне гръб на надежден и достъпен източник на енергия с ниски емисии.“
Германия, откъдето е фон дер Лайен, взе политическо решение под ръководството на бившия канцлер Ангела Меркел да спре постепенно атомните електроцентрали поради общественото противопоставяне и опасения за безопасността след бедствието във Фукушима през 2011 г.
Уязвимостта на Европа беше илюстрирана за първи път през 2022 г. с края на евтините доставки на руски газ след инвазията в Украйна.
Ще има ли „ядрен ренесанс“?
Франция, най-големият производител на ядрена енергия в Европа, твърди, че стабилната нисковъглеродна енергия от атомните централи е ключова за подобряване на конкурентоспособността на тежката индустрии.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ЕС - където производителите на ядрена енергия все още използват голямо количество руски обогатен уран - трябва да се пренасочи към други надеждни доставчици.
„Трябва да си сътрудничим в международен план, за да постигнем напредък по този въпрос, да диверсифицираме източниците си на доставки“, каза той на събитието в Париж.
„Трябва също така да продължим да инвестираме и да правим иновации, за да разширим допълнително капацитета си за обогатяване“, каза той, добавяйки, че Франция планира да увеличи собствения си капацитет.
Москва доставя около 15% от урана, използван в ЕС, според данни на агенцията за доставки на Евратом за 2024 г., последната налична година.
Канада е осигурила около 34%, следвана от Казахстан с 24%. Франция е внесла 39% от обогатения си уран от Русия през 2025 г., показват митнически данни.
Макрон също така предложи стандартизиране на проектите на реактори в цяла Европа. Това би могло да е от полза за френския държавен ядрен гигант EDF, който се затруднява да спечели последните търгове за нови проекти.
През 2024 г. южнокорейската KHNP спечели търг на стойност най-малко 18 милиарда долара за изграждане на нова атомна електроцентрала в Чехия, решение, което загубилият оферент EDF се опита да блокира в съда. Руската „Росатом“ строи нови атомни мощности в Унгария – АЕЦ „Пакш 2“.
В Париж премиерът Андрей Гюров разговаря с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Министър-председателят изтъкна активната работа на служебното правителство за изпълнение на всички мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, с цел да се подготви искането за четвъртото плащане. Премиерът Гюров увери, че България полага максимални усилия, за да може същото темпо да се запази и при петото плащане, съобщават от правителствената информационна служба.
Министър-председателят подчерта ангажираността на кабинета към спазване на графика за изпълнение на изискванията за ефективно усвояване на европейските средства.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
