Ден след внасянето ѝ, Висшият съдебен съвет публикува концепцията за развитие на прокуратурата на единствения кандидат да я оглави – Иван Гешев. В 31 страници настоящият заместник на Сотир Цацаров разгръща идеите си, като ги обобщава в две думи: „надграждане и промяна”.

Промяната, обаче, ясно се разбира, че ще бъде еволюционна, а не революционна. В документа никъде няма ясна критика към работата на настоящия обвинител №1, като на фона на отбелязаните успехи през последните години единствено се отбелязва, че „за да отговори на непрекъснато променящите се условия на средата и криминогенните фактори, така че да изпълнява достатъчно ефективно и ефикасно възложените й функции, Прокуратурата също следва да се реформира”.

Гешев подаде във ВСС концепцията си за управление на прокуратурата

Прокуратурата на Гешев е все така силно медийно представена, разтоварена е от писането на сложни обвинителни актове и желанието е тя да не бъде обект на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕС.

Провокираш към подкуп – не лежиш

Според Гешев е наложително да се обмисли отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп.

„Изключването на наказуемостта или създаване на възможност за замяна на наказателната отговорност с административна за лицето, дало подкуп, ако доброволно съобщи на компетентните органи, макар и не незабавно, дори и когато неправомерното му поведение е било изцяло доброволно, а не в резултат на упражнено изнудване, би увеличило съществено активността на гражданите да съобщават за подобен род негативни явления”, подчертава кандидатът за главен прокурор.

Прокурорската колегия на ВСС призова за толерантност към Иван Гешев

Той предлага да могат приключват със споразумение делата, при които полученият дар или облага е в размер до минималната заплата, като това „би ускорило съществено разследванията на най-често извършваните корупционни престъпления по т.нар. „ниски и средни етажи на властта“.

Отново с мотива за по-бърза работа на прокуратурата, Гешев предлага да се ограничи всеобхватния надзор за законност по линия, например, на гражданскоправни спорове: „Необходимо е общият надзор да се концентрира единствено върху дейността и изпълнението на функциите на контролните органи, а не прокуратурата да носи отговорност за всички правонарушения в държавата”.

Гешев определя като проблем формализма в обвинителните актове и настоява те да бъдат опростени (голяма част от съдебните провали на прокуратурата са именно заради грешки в обвинителните актове – б.р.).

Гешев: Няма да бъдат допуснати персонални атаки срещу магистрати

Кандидатът за главен прокурор смята още, че е необходимо да се повиши бързината при обмена на информация с МВР и правоохранителните органи.

Против мониторинга

Гешев се обявява остро против мониторинга на съдебната реформа и на корупционните дела, наложен от ЕС преди 12 години: „Продължителното функциониране на мониторинговия механизъм в настоящата му форма постепенно започва във вътрешен план да се ползва като инструмент за политическо противопоставяне и не мисля, че е пресилено да се каже, че в определени моменти предпоставя разделение и между органите на съдебната власт, което неминуемо пречи да се отговори на обществените очаквания за справедливост”.

В същото време, Гешев признава за конкретни слабости, констатирани и от евроекспертите – макар да смята, че това е проблем само в структурата, която иска да оглави: „Дефицитът в дейността на правораздавателните органи (проблемът не е само и единствено в дейността на органите на досъдебното производство, но и в тази на съда) е подчертаван във всички доклади по Механизма за сътрудничество и проверка”.

Към редовия гражданин

Немалка част от концепцията на Иван Гешев е посветена не толкова на конкретните организационни проблеми на прокуратурата (които би решавал като неин административен ръководител), колкото на заявките за повишаване на ефективността на държавното обвинение и представянето му като структура, която се бори за законността. В този смисъл документът може да се чете както като обръщение към съдебните кадровици, така и към гражданите.

„Съдебната власт, и в частност ПРБ, е длъжник на българското общество и може, и трябва да направи още много, за да компенсира липсата на достатъчно справедливост. Цената за т.нар. „криминален преход“ не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български гражданин и данъкоплатци”, пише Гешев.

Той отделя  и на борбата с битовата престъпност, нейните нива на разкриваемост и т.н., което е по-скоро в компетенциите на МВР. Въпреки това, за Гешев този въпрос остава приоритетен: „Този тип престъпления формира и най-големия дял от престъпността в страната. Вредното въздействие, което те нанасят върху обществото, е изключително голямо и затова считам, че усилията на прокуратурата в следващите седем години трябва да са насочени към ефективно противодействие на тези престъпления”.

Коментар на водещия: „Главният… избор”

Иван Гешев подчертава, че не съответства на истината усещането на много граждани, че главният прокурор притежава безконтролна власт начело на система, в която всички останали са негови подчинени. Именно заради това и той анонсира, че като главен прокурор ще продължи практиката обвинителите да имат силно медийно присъствие.

„Представянето на информация от публичен интерес е гаранция за правото на информираност на гражданите и следва да продължи да се осъществява, както и до момента”, подчертава кандидатът за поста на главен прокурор, като посочва, че медийните изяви ще са и с участието на ГДБОП, полицията, ДАНС, НАП, Агенция „Митници”, КПКОНПИ и т.н.

По времето на Сотир Цацаров прокуратурата затвърди силното си присъствие в публичното пространство. Силно медийни случаи като бюлетините в Костинборд, тефтерчето на Филип Златанов, фалита на КТБ и последвалото дело, както и ареста на кметицата на „Младост” Десислава Иванчева със сигурност спомогнаха за по-високата разпознаваемост на някои прокурори (сред които – Гешев), но резултатите в съдебна зала са по-скоро противоречиви.

Кандидатът за главен прокурор: И занапред прокуратурата ще оповестява доказателства

Най-новото развитие в тази посока е публикуването на големи обеми от доказателствен материал – разпечатки от онлайн комуникация, протоколи от разпити и т.н. Видяхме го при разследването на кибератаката срещу НАП, а адвокати видяха в това действие опит на прокуратурата да влияе на общественото мнение, като изважда делото на улицата.