След всички вълнения около процедурата по избор на нов главен прокурор тази седмица, започнах да си задавам някои логични въпроси, сигурен съм, като много от вас. Първо, защо трябва да наричаме тази процедура "избор", след като в нея фактически няма никакъв избор. Подобен процес предполага наличието поне на двама кандидати и някакво съревнование – на идеи, на концепции, на подходи, дори ако искате на различни ценности и разбирания за начина, по който функционира прокуратурата.
Както при пилотната процедура за избор на нов главен прокурор на Европейския съюз, която все още не е завършила. След първата й фаза бяха пресяти трима кандидати, които се явиха на изслушване в ресорните комисии в Европейския парламент. Там всеки депутат можеше да зададе своя въпрос и да оцени представянето им. В крайна сметка остана един кандидат – Лаура Кьовеши, след като нейните конкурентни от Франция и Германия се оттеглиха. Всяко сравнение с българската процедура, на която ставаме свидетели в момента, е некоректно и манипулативно.
Излъчването на един единствен кандидат, който и да е той, хвърля огромна сянка на съмнение върху всяко негово бъдещо действие. И тук личността няма особено значение. Неговите действия ще бъдат подпечатвани с клеймото "Ти си го избра". При наличието на такова недоверие в институцията на прокуратурата, а и към останалите институции, това ще вкара този човек в рамки, които носят позитиви на политиците, които застават зад неговата кандидатура и негативи за цялата система.
Но аз започвам да се чудя това ли е реалният кандидат? Или ще станем свидетели на истинската кандидатура съвсем скоро? Ако има още една кандидатура, тя ще е масовка за господин Гешев или господин Гешев в момента е масовка за нещо, което предстои?
Законодателят е преценил, че прокурори номинират главния прокурор. Но той трябва да убеди както тях, така и своите колеги съдиите. Някои от тези хора се излъчват от квотите на политиците, което е разковничето на проблема. Политиците избират тези, които трябва да изберат своите ръководители на власт, която по конституция трябва да е независима от политическо влияние.
И тук кръгът се затваря. Не очаквайте от една централизирана система, която се влияе от политическата конюнктура да излъчи независим кандидат в истинския смисъл на това понятие.
Стоян Михайловски, един от най-острите журналисти на своето време, който после става един от най-големите политически оратори, пише нещо, което е общовалидно и днес. "Преди да пресъздадем сферата, където еволюира човешкото същество", казва той - "трябва да пресъздадем самото това същество, понеже това същество си "устроява среда по свой образ и подобие".
