Десният популист Андрей Бабиш се очаква да спечели изборите през октомври, но президентът обмисля да му попречи заради бизнес интересите му и амбивалентността му към НАТО.
Популистът от дясното крило Андрей Бабиш е фаворит за победа на чешките парламентарни избори на 3 и 4 октомври, но все още не залагайте на завръщането му като министър-председател.
Политическият му противник, президент Петър Павел, има конституционна възможност да не назначи Бабиш за министър-председател, дори и той да спечели изборитем коментира POLITICO.
За бившия армейски генерал Павел има два големи проблема със 71-годишния бунтовник, които биха могли да го изключат: потенциална присъда за неговата гигантска селскостопанска империя и двусмислените отношения на магната с НАТО.
Ядрената опция за „не“ от президента се счита за малко вероятна, но Павел каза, че се консултира с адвокати по въпроса дали да блокира Бабиш. Той отбеляза, че все още няма „ясна позиция“, но двамата мъже трябва да проведат разговори по въпроса в най-скоро време.
Дебатът относно пригодността на Бабиш за поста ясно разкрива предстоящото стратегическо главоболие, което той вероятно ще предизвика на ЕС и НАТО, ако спечели и се обедини с други популисти от Централна Европа – Виктор Орбан в Унгария и Роберт Фицо в Словакия – за да се противопостави на западната подкрепа за Украйна.
Основното потенциално препятствие за Бабиш, който беше министър-председател от 2017 до 2021 г., е от правен характер.
Той очаква решението на районния съд в Прага по въпроса дали е измамил ЕС с 2 милиона евро, за да може неговата голяма бизнес империя Agrofert да получи субсидии, предназначени за средни предприятия.
Делото зависи от това дали фермата „Гнездото на щъркела“ е била отделена от Agrofert, за да изглежда като по-малък, независим бизнес. Освен ако не бъдат намерени нови доказателства, съдът е длъжен да се съобрази с решението на Върховния съд в Прага, който през юни отмени по-ранно решение, оправдаващо Бабиш от нарушения.
През юни, когато Павел беше попитан дали ще назначи Бабиш, той отговори, че се надява до изборите да има правна яснота по делото „Гнездото на щъркела“, като каза, че „ще трябва да изчака, за да разбере как ще приключи съдебното дело“.
Сега става ясно, че присъдата ще бъде произнесена едва след изборите. Бабиш отрича всички обвинения.
Основният спор се свежда до потенциалния конфликт на интереси, породен от Agrofert. Павел твърди, че проучва законността на въпроса и ще го обсъди с Бабиш.
„Когато потърсите съвет от адвокати, можете да сте сигурни, че ще получите толкова мнения, колкото е броят на адвокатите, с които се консултирате. Някои адвокати са съгласни, че законът за конфликта на интереси изключва възможността Андрей Бабиш да стане министър-председател, освен ако не се откаже от Agrofert“, заяви Павел по време на дебат с граждани в Брнесен в източна Чехия.
„В този момент нямам ясна позиция, защото дори не знам какви ще бъдат резултатите от изборите, така че би било преждевременно да правя предположения“, каза той.
„Но тъй като скоро ще имам среща с Андрей Бабиш, ще обсъдя този въпрос с него – по-конкретно дали, ако му бъде възложено да сформира правителство, е готов да спази думата си и да се справи със ситуацията в съответствие със закона. А законът е доста ясен по този въпрос“, добави Павел.
Томаш Здеховски, център-дясен евродепутат от Християндемократическата партия (KDÚ-ČSL), подчерта, че изключването на Бабиш ще „изпрати ясно послание, че конфликтите на интереси най-накрая се вземат на сериозно в Чехия“.
„Ако президентът действително каже: „Г-н Бабиш, докато не разрешите въпроса с бизнес интересите си и Agrofert, не можете да бъдете министър-председател“, това не би било злоупотреба с власт или нарушение на конституцията. Би било просто последователно прилагане на правилата, които важат за всички държавни служители“, посочи той пред „Политико“.
Президентските блокировки на назначенията не са нещо необичайно. Предшественикът на Павел, Милош Земан, който беше на поста от 2013 до 2023 г., често беше критикуван за разширяване на конституционните граници, като многократно отказваше да назначи министри, предложени от правителството.
Ян Кисела, конституционен експерт в Карловия университет в Прага, заяви, че отказът на президента да назначи министър-председател поради конфликт на интереси би бил в съответствие с конституцията.
„Ако причината е нерешен или потенциално нерешим конфликт на интереси, това не би било неконституционно, защото би се основавало на член 70 от конституцията. Решението на наказателния съд в този контекст няма да има значение“, заяви Кисела.
„Всичко зависи от това как Андрей Бабиш ще отговори на въпроса как възнамерява да разреши конфликта на интереси“, добави той.
Бабиш възстанови собствеността си върху Agrofert през декември 2024 г., след като през 2017 г. прехвърли конгломерата в два тръстови фонда.
През 2019 г. одит на Европейската комисия установи, че Бабиш продължава да упражнява както „пряко“, така и „непряко“ влияние върху тръстовите фондове. През последните месеци Agrofert претърпя поредица от поражения в чешките съдилища, които потвърдиха, че Бабиш е продължил да контролира бизнеса, докато е бил министър-председател.
Бабиш заяви пред чешките медии, че има план за избягване на конфликти на интереси, но не сподели подробности. Една от възможностите е да се откаже от субсидиите, които Agrofert получава.
„Не искам да говоря за подробности, защото ще спекулирате с тях... Аз със сигурност няма да продам Agrofert“, каза той пред репортери този месец.
„Не е писано, че ще бъда министър-председател, президентът трябва да го каже. Но ако бях министър-председател, със сигурност щях да спазвам всички изисквания, поставени от нашите закони“, посочи Бабиш в интервю за Blesk.
Agrofert не е единственият проблем. Павел също сподели в подкаста Bruselský diktát, че няма да назначава министри, които подкрепят изтеглянето на Чехия от НАТО или ЕС.
Бабиш е скептик по отношение на НАТО и е поставял под въпрос ангажиментите на алианса за взаимна подкрепа, подкрепата му за Украйна и плановете му за увеличаване на военния бюджет. Още през 2023 г., когато се кандидатираше за президент, той категорично отхвърли идеята Чехия да изпрати войски, ако Полша или някоя от балтийските държави бъдат атакувани.
Същия ден той се отрече от тези изказвания и направи същото отново, когато руски дронове навлязоха в полското въздушно пространство този месец. Бабиш категорично отхвърли идеята за напускане на НАТО или ЕС, като каза, че е „гарант“ за оставането в двете организации.
Все пак геополитическата му позиция по отношение на ЕС и НАТО ще се превърне в наболял въпрос, ако Бабиш реши да сформира коалиция с евроскептичната крайнодясна партия „Свобода и пряка демокрация“ (SPD), която в момента заема трето място в проучванията. Всички основни партии в страната са изключили възможността да работят с Бабиш след изборите.
Павел даде да се разбере, че ще трябва да обмисли такива стратегически въпроси, преди да вземе решение.
„Предполагам, че представлявам мандата, който обявих предварително. Това означава ясен ангажимент на Чешката република към НАТО и Европейския съюз... При формирането на правителството ще обърна специално внимание да се уверя, че онези, които ще представляват страната в изпълнителната власт, ще продължат да следват тази линия“, заяви Павел.
„И ако това не е така, за мен лично би било проблем да се съглася без резерви с някой, който от моя гледна точка вреди на интересите на тази страна и нейните граждани“, заключи той.
Вместо да наложи пряко вето на Бабиш, Павел е много по-склонен да повлияе на избора на министри, каза Ото Айбл, политически анализатор в Масариковия университет в Бърно, който счита това за „екстремен сценарий“.
„Ако има възражения, те вероятно ще са свързани с конкретни министри. Петър Павел вероятно няма да назначи никого, който планира да напусне НАТО, никого, който заплашва националната сигурност, или никого, който се опитва да напусне ЕС“, допълни той.
Ако Бабиш не стане министър-председател, тази роля вероятно ще се падне на Карел Хавличек или Алена Шилерова, двамата най-изявени политици в AНO.
Изборите в Чехия могат да пренаредят политическия баланс в Централна Европа
Когато чешките избиратели отидат до урните този уикенд, мнозина се опасяват, че страната може да се отклони от проевропейския си път, лишавайки Украйна от един от най-верните ѝ поддръжници в борбата срещу руските сили, която вече навлиза в четвъртата си година.
Повечето проучвания сочат, че милиардерът Андрей Бабиш и неговата популистка партия ANO ще спечелят парламентарните избори на 3–4 октомври с около 30% от гласовете. Това означава, че Бабиш ще трябва да сформира коалиционно правителство с по-малки партии – сценарий, който може да приближи Чехия до линията на Виктор Орбан в Унгария и Роберт Фицо в Словакия по отношение на позицията към Украйна. Това би могло да доведе до ограничаване на помощта за Киев и до по-слабо ангажиране с членството на Чехия в западните институции.
Макар Прага да не е напълно съгласна с позициите на Москва, тя може да започне да настоява за „незабавно прекратяване на войната“ и за мир – най-вероятно при условия, благоприятни за Кремъл. Очаква се и по-умерена реторика спрямо Китай.
Политическият анализатор Майкъл Ашкрофт отбелязва, че чехите може да се присъединят към „тревожна за Киев тенденция в Централна и Източна Европа, където правителствата в Унгария и Словакия, както и новоизбраният полски президент, са много по-малко склонни да защитават украинския суверенитет“. Според него последствията могат да включват изолиране на Украйна от западноевропейските ѝ партньори, прекъсване на военните доставки и засилване на разделението в съюза.
Както и в Молдова по време на изборите миналия уикенд, Кремъл се опитва да се възползва от намаляващата обществена подкрепа за помощта към Украйна. Тя вече подпомогна завръщането на Бабиш на политическата сцена. Чешка изследователска група разкри близо 300 анонимни TikTok акаунта, създадени с цел да разпространяват проруски разкази и да подкрепят радикални партии в последните седмици преди вота.
Центърът за изследване на онлайн рисковете заяви на 28 септември, че тези акаунти с милиони последователи „систематично разпространяват проруска пропаганда и подкрепа за антисистемни партии чрез манипулирано съдържание“. Според експертите те комбинират подкрепа за различни радикални формации едновременно, като достигат между 5 и 9 милиона гледания седмично – повече от официалните акаунти на лидерите на основните чешки партии.
Коалиционни перспективи
Анализаторите подчертават, че ключовият въпрос е кои партии ще успеят да преминат изборния праг, тъй като Бабиш вероятно ще има нужда от партньори за съставяне на правителство.
Според последните данни коалицията Spolu („Заедно“) на премиера Петър Фиала получава около 20% от гласовете, докато другите две партии от управляващия прозападен блок – Stan (Кметове и независими) и Пиратите – се очаква да вземат по 10–12% всяка. Всички те обаче категорично отказват да влизат в коалиция с ANO или дори да я подкрепят при евентуално правителство на малцинството.
Въпреки това, експертите предупреждават, че след изборите тонът може да се промени, особено предвид опасенията, че по-радикални варианти за коалиция могат да изместят Чехия от сегашния ѝ проевропейски курс.
Ако ANO се обедини с крайнодясната SPD (над 10% в проучванията), по-малката дясна партия AUTO („Автомобилисти за себе си“) и крайнолявата Stacilo („Достатъчно“), Чехия може да се приближи още повече до Орбан и Фицо – скептични към санкциите срещу Русия и продължаващи да купуват руски енергоносители.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
