Изследователите, които търсят отговори на въпроса защо някои видове рак зачестяват при по-младите, твърдят, че са открили интересна следа – връзка с ускореното биологично стареене.

Стареенето е основният риск за много видове рак, което означава, че колкото по-възрастни ставате, толкова по-вероятно е да бъдете диагностицирани, пише Си Ен Ен.

Все повече експерти признават, че възрастта е нещо повече от броя на свещичките върху тортата. Това е и износването на организма, причинено от начина на живот, стреса и генетиката, което понякога се нарича биологична възраст на човека.

„Всички знаем, че ракът е болест на стареенето. Въпреки това той наистина настъпва сред по-младото население. Дали можем да използваме добре разработената концепция за биологичното стареене, за да я приложим към по-младото поколение, е наистина недокосната област“, казва д-р Ин Као, доцент по хирургия в Медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис и старши автор на новото изследване.

Фактори на биологичното стареене

Као и нейният екип разглеждат медицинските досиета на 148 724 души на възраст от 37 до 54 години, които са участници в голям регистър с данни, наречен UK Biobank. Те се спират на девет кръвни маркера, за които е доказано, че корелират с биологичната възраст:

  • албумин: протеин, произвеждан от черния дроб, който намалява с възрастта;
  • креатинин: отпадъчен продукт в кръвта, който се образува при храносмилането на протеини и разграждането на мускулна тъкан; показател за функцията на бъбреците. По-ниските му нива корелират с дълголетие;
  • глюкоза: с напредването на възрастта кръвната захар остава по-висока за по-дълго време след хранене;
  • с-реактивен протеин: произвежда се от черния дроб в отговор на възпаление; относително по-високите нива съответстват на по-бързото остаряване;
  • процент лимфоцити: концентрацията на тези бели кръвни клетки, свързани с имунната функция, има тенденция да намалява с възрастта;
  • среден обем на клетките: мярка за средния размер на червените кръвни клетки, който се увеличава с възрастта;
  • широчина на разпределение на еритроцитите: разликата между размера на най-малките и най-големите еритроцити на човека, която има тенденция да се увеличава с възрастта;
  • алкална фосфатаза: ензим, произвеждан главно от черния дроб и костите, който има тенденция да се увеличава с възрастта;
  • брой на белите кръвни клетки: броят на белите кръвни телца в горната част на нормалния диапазон в кръвта може да съответства на по-голямо остаряване.

Тези девет стойности са включени в алгоритъм, наречен PhenoAge, който е използван за изчисляване на биологичната възраст на всеки човек. Изследователите определят ускореното стареене, като сравняват биологичната възраст на хората с тяхната хронологична такава.

След това те проверяват регистрите за ракови заболявания, за да установят колко от участниците в групата са били диагностицирани с ранни ракови заболявания, които изследователите определят като ракови заболявания, появили се преди 55-годишна възраст.

Диагностицирани са почти 3200 такива случая на рак. Изследователите установяват, че при хората, родени през 1965 г. или по-късно, вероятността да проявят ускорено стареене е със 17% по-голяма, отколкото при родените от 1950 до 1954 г.

След като коригират данните за фактори, които според тях биха могли да изкривят резултатите, изследователите установяват, че ускореното стареене е свързано с повишен риск от рак. Най-силните връзки се наблюдават при рака на белия дроб, стомаха и червата, както и при рака на матката.

В сравнение с хората, които са имали най-малко ускорено стареене в извадката от UK Biobank, тези, които с най-високи резултати, са имали два пъти по-висок риск от ранен рак на белия дроб, над 60% по-висок риск от тумор на стомаха и червата и над 80% по-висок риск от рак на матката.

Проучването няма за цел да даде отговор на въпроса защо тези видове рак изглежда са най-силно свързани с ускореното стареене, но ръководителят му Руий Тиан има някои теории. Според нея е възможно белите дробове да са по-уязвими към стареенето от други видове тъкани, тъй те имат ограничена способност да се възстановяват. Тя казва, че ракът на стомаха и червата е свързан с възпаленията, които се увеличават с напредването на възрастта.

По думите на Као проучването има и недостатъци – например, хората не са били проследявани във времето. Резултатите от кръвните тестове са от еднократно изследване, така че дават само моментна представа за риска, който може да се промени. В идеалния случай Као казва, че биха могли да проследяват същата група хора в продължение на години, като вземат кръвни проби по време на изследването, за да получат по-точна траектория на риска.