Заради работата си е подложена на мащабен кибертормоз, а заплахите за живота й включват телефонни обаждания със звук от картечница. През 2014 г. тя е от първите, които започват да изследват руската „фабрика за тролове“ в Санкт Петербург, а книгата ѝ „Троловете на Путин“ стана световноизвестна. Тя е Йесика Аро - топ разследващата журналистка от Финландия.
За разследванията в предстоящата ѝ книга „Световната война на Путин“ и за развитието на дезинформационните кампании в Хелзинки - с Йесика Аро разговаряха международният редактор Цветана Балабанова и операторът Тони Петров.
Вие отразявате дейността на руските тролове от години. Какво наблюдавате и как се промениха техните действия от началото на войната в Украйна?
„С годините руските тролове станаха дори още по-агресивни. Когато започнах разследванията си през 2014 и 2015 г., те вече разпространяваха наративи срещу Украйна, но тогава платформите и групите от последователи, които бяха успели да изградят около себе си, бяха много по-малки. Сега те достигат до много повече хора и успяват да разпространяват идеите си и чрез традиционните медии до много по-голяма аудитория. Също така арсеналът им от наративи е много по-широк. Например, те публикуват истории, свързани с общественото здраве. По време на пандемията твърдяха, че ковид не съществува, че ваксините не работят, и също са много силни в превръщането на местни инфлуенсъри във всяка една от нашите страни в проводници на руска пропаганда. През 2014 г. нямаше много такива, но сега в международното информационно пространство има много хора, които по някаква причина са готови да предоставят собственото си лице, канал и аудитория като инструменти на руската информационна война“.
В момента пишете новата си разследваща книга, какво ще съдържа тя?
„В новата си книга разследвам руските агресивни действия в глобален мащаб, тайните операции, често провеждани от руските разузнавателни служби и други агенции, чиито цели са най-общо казано унищожението на Запада и облагодетелстването на Кремъл често във финансов аспект. Например, разследвах руската фабрика за тролове в Западна Африка, проучвам как Русия печели влияние на Африканския континент, изследвам и операции, провеждани от Русия срещу Естония още преди 15 години, както и операции срещу други държави. Много е интересно да се види как официалните лица, политиците на атакуваните страни се справят с тези незаконни кремълски операции. За съжаление, краткият отговор често е – не много добре“.
Като журналист какъв вид пропагандни и дезинформационни кампании наблюдавате във финландското общество днес?
„Имаме много Youtube активисти, представящи се за традиционни журналисти, които всъщност разпространяват руските наративи и пропаганда и провеждат много агресивни операции срещу всекидневни дейности на финландското общество. Налагат език на омразата, вербално насилие и тормоз срещу представители на институциите, журналисти и изследователи. Също така имаме т.нар. „независими“ новинарски сайтове, които са независими само привидно, но всъщност са инструменти на руската информационна война. Някои от тях дори отбелязват за свой източник Russia Today, за която всички знаем, че дори според собствения ѝ главен редактор е ключов елемент от спонсорираната от руската държава пропагандна машина. Подложени сме и на различни хибридни атаки – не само в информационното пространство, но от години, например, руски самолети нарушават въздушното ни пространство“.
И дори с високото образование и медийна грамотност в общество има хора, които вярват на тези кампании?
„За съжаление, по време на разследванията си открих, че има част от аудиторията, от обществото, която е уязвима на такива кампании. Тези хора не само потребяват руска пропаганда, но и започват да я промотират в личните си мрежи от познати и приятели. Така се превръщат в „полезните идиоти на Русия“, защото разпространяват „болестта“. За съжаление, колкото и добро образование да има човек, колкото и устойчиви да са някои хора, имаме много примери дори за университетски преподаватели или високопоставени политици, които разпространяват публично руска пропаганда“.
Продължавате ли да сте жертва на тормоз онлайн заради своите разследвания и как се справяте с това?
„За съжаление, в информационното пространство тормозът срещу мен продължава, активистите, които ме преследват, може би никога няма да спрат. Въпреки това, сега съм много по-ограничена в това, което публикувам онлайн и което правя в социалните мрежи. Също така се наложи да приема факта, че не мога да ги променя, че това е тяхната „работа“, а аз работя своята работа и се получава така, че имаме „сблъсък на интереси“. Трябваше да приема това и да продължа напред“.
