Бизнесът на дезинформацията - малко известен, но доста печеливш и опасен. Защо така наречената монетизация е трудна за проследяване и какво ще промени законодателният акт за цифровите услуги у нас - вижте в рубриката „Истина ли е, че...“ с Цвети Петрунова.
Според глобалния дезинформационен индекс над 70 милиона щатски долара годишно са приходи от онлайн реклама към ферми от сайтове, разпространяващи се в държавите членки на ЕС. На този фон за финансовите печалби или т. нар монетизация на дезинформацията у нас все още не съществуват официални данни. Причината е, че анонимният им характер ги прави трудни за проследяване.
„В България дезинформацията, тоест разпространението се отплаща. Поради самия принцип, че се сливат с конспиративни теории, те са по-бързо разпространяващи се от една неутрална политическа новина. Повече хора искат да го видят, взаимодействат и всичко това води до монетизация, тоест печалба“, казва д-р Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията.
Според Галев печалбата от фалшивите новини се смесва с печалбата от разпространението на новини, идващи от международни източници с добра репутация.
„Самите разпространители на дезинформационни послания, започват целенасочено да мултиплицират съдържанието си. В днешно време изключително евтино е да произведете 10 уебсайта, които да претендират, че са новинарски, които да напълните с едно и също съдържание или почти едно и също. Колкото повече сайтове, толкова повече потенциални потребители и по-голям приход не само от реклами, но и от други директни плащания“, допълва той.
За преподавателя по семантични технологии д-р Никола Тулечки през популярни развлекателни фейсбук страници се разпространява информация под формата на пропаганда.
„Представете си, че това е един вид маркетинг агенция, която предлага такъв тип съдържание. Тя може директно да печели от рекламите, които сервира, а може и да предлага тази услуга на този, който си плати и тук идва връзката с политиците и партиите. За да може да привлекат внимание е нужно да има вид измама, лъжат ги по някакъв начин“, казва Тулечки.
Стъпка към създаването на единен набор от европейски правила за връзките между потребителите на стоки, услуги и съдържание онлайн са законодателният акт за цифровите услуги и този за цифровите пазари. Очаква се те да влеязат в сила у нас от началото на 2024 г.
„Основната цел е да регулира много големите доставчици на цифрови услуги, големите онлайн платформи и големите търсачки. Те обслужват много голям процент от населението на ЕС и има голяма концентрация на потребители. Нещата, които се случат в тези платформи често пъти представляват системен риск за държавите членки. Ако не регулираме тези монополи, те стават плацдарм за чужди актьори, често пъти авторитарни режими – режима в Кремъл, Китай, Иран“, казва експертът по киберсигурност Васил Величков.
Първият доклад, който изследва дезинформацията като доходоносен бизнес, е на полската организация Visegard Insight. От доклада става ясно, че две от водещите онлайн медии, разпространяващи и фалшиви новини, печелят между 3 и 5000 евро месечно.
„Много са страничните фактори, икономическият климат в конкретната страна, но и индивидуалната цена за реклама в определен сайт. Според нашето изследване не се печели по-малко от 3-4000 евро на месец от сайт. Но имайте предвид, че тези сайтове имат и допълнителни доходи, които идват от други канали, неопаковани като сайт. Установихме четири различни бизнес модела“, казва изследователят в Полша Майлс Мафтийн.
„Първият - т. нар. „проповедници“, те са идеологически обвързани и се финансират на доброволчески принцип и тук е трудно да установим конкретните приходи. Бизнес моделът е стандартният модел, собствениците не правят по-малко от 5000 евро на месец, разполагат с различни стратегии на монетизация. После имаме модела на „електронните магазини“ и на финала са „лечителите и езотериката“, тези сайтове се концентрират основно на теми за здраве и лайфстайл и печелят чрез продажба на продукти. Те имаха своя бум в печалбите по време на COVID-19“, обяснява полският изследовател.
Положителен пример в борбата с печалбата от дезинформация дава Словакия.
„Има такива системи, които се поддържат от гражданите, те слагат рейтинг на сайтовете и онези сайтове, които мнозинството от гражданите посочват като рискови, биват избягвани от самите рекламодатели“, посочва Тодор Галев.
По думите на експертите всичко започва от осъзнаването на проблема, а в борбата срещу него трябва да се включат институции, медии и гражданско общество.