Удари по критична инфраструктура, дезинформация, хакерски атаки – това са само част от хибридните заплахи, набиращи сила през последните години. Как европейските страни се „въоръжават“ срещу новия тип опасности и какво предстои пред България след присъединяването към центъра на НАТО и ЕС във Финландия?

В началото на октомври Финландия и Естония установиха повреди в подводен газопровод и телекомуникационен кабел, свързващи ги през Балтийско море.

Засягане на критична инфраструктура е сред основните хибридни заплахи, срещу които са изправени съвременните държави. В конкретния случай танкер, който Финландия е наела за резерв след началото на руската инвазия в Украйна, ѝ позволява да посрещне новината за инцидента спокойно без опасност от недостиг на газ. 

Готовността ѝ се дължи на специална държавна агенция, която отговаря в случай на кризи критичните за обществото процеси да продължат да функционират.

„Ние обучаваме и публичния, и частния сектор, така че при удар първо те да се възстановят по-бързо и второ - произтичащите проблеми да са по-малки. Ако всички компании са по-добре подготвени откъм киберсигурност, тогава цялото ни общество ще е по-устойчиво на кибератаки“, обясни Антти Силланпаа от Националната агенция за спешно снабдяване на Финландия.

Кибератаки, дезинформация, свръхпретоварване с информация, намеса в избори - разширяването на мащаба на тези действия в "сивата зона" води до създаването през 2017 г. на първия съвместен център на НАТО и Европейския съюз за борба с хибридните заплахи. През септември България също стана част от него.

„България получава достъп до всичките ни материали и анализи, най-добри практики, регулярни мониторингови доклади и най-важното – достъп до нашите обучения, където българските представители ще могат да засилят способностите си и чрез симулации да тренират заедно с останалите партньорски държави как да се противопоставят на хибридните заплахи“, посочи Маркус Кокко от Европейския център за върхови постижения за борба с хибридните заплахи.

Центърът е всъщност мрежа от експерти и практици от гражданския и военния сектор, които изследват различните страни на хибридните заплахи – от влияние до военните средства. Целта е превенция.

„Очаква се България да определи свои приоритети, свои цели, свои задачи и най-вече своя принос в общата дейност на центъра. Няма държава в Европа, пък и в света, която да не е изложена на хибридни заплахи“, коментира Нина Симова, посланик на България във Финландия.

Затова Брюксел решава да финансира пан-европейска мрежа за противодействие на хибридните заплахи, която също е базирана в Хелзинки. Учените там идентифицират и тестват иновативни решения, които след това препоръчват на партньорските страни.

„Настоящите хибридни заплахи са комбинация между стари средства и нови елементи. Сега се използва много исторически ревизионизъм. Забелязваме как всички украинци са наричани нацисти. Най-добрият начин да се справим с фалшивата информация е да подчертаваме наличието ѝ и второ - да разполагаме с контрапослание – да споделяме правилна и достоверна информация“, добави Паиви Маттила, директор на програма за изследвания по сигурността EU-HYBNET.

Хибридните атаки са изключително ефективни. Много по-евтино е да се организира кампания от тролове или ботове в социалните мрежи, отколкото, да се изпратят танкове. Действията се плъзгат по ръба на закона, избягват риска от обявяване на война, а нападащият често остава скрит, като този, взривил преди година тръбите на Северен поток.