Удари по критична инфраструктура, дезинформация, хакерски атаки – това са само част от хибридните заплахи, набиращи сила през последните години. Как европейските страни се „въоръжават“ срещу новия тип опасности и какво предстои пред България след присъединяването към центъра на НАТО и ЕС във Финландия?

В началото на октомври Финландия и Естония установиха повреди в подводен газопровод и телекомуникационен кабел, свързващи ги през Балтийско море.

Засягане на критична инфраструктура е сред основните хибридни заплахи, срещу които са изправени съвременните държави. В конкретния случай танкер, който Финландия е наела за резерв след началото на руската инвазия в Украйна, ѝ позволява да посрещне новината за инцидента спокойно без опасност от недостиг на газ. 

Готовността ѝ се дължи на специална държавна агенция, която отговаря в случай на кризи критичните за обществото процеси да продължат да функционират.

Бившият директор на разузнаването на Полша: Русия води хибридна война

„Ние обучаваме и публичния, и частния сектор, така че при удар първо те да се възстановят по-бързо и второ - произтичащите проблеми да са по-малки. Ако всички компании са по-добре подготвени откъм киберсигурност, тогава цялото ни общество ще е по-устойчиво на кибератаки“, обясни Антти Силланпаа от Националната агенция за спешно снабдяване на Финландия.

Кибератаки, дезинформация, свръхпретоварване с информация, намеса в избори - разширяването на мащаба на тези действия в "сивата зона" води до създаването през 2017 г. на първия съвместен център на НАТО и Европейския съюз за борба с хибридните заплахи. През септември България също стана част от него.

МВР разработва нов протокол за действия при хибридни атаки в училищата

„България получава достъп до всичките ни материали и анализи, най-добри практики, регулярни мониторингови доклади и най-важното – достъп до нашите обучения, където българските представители ще могат да засилят способностите си и чрез симулации да тренират заедно с останалите партньорски държави как да се противопоставят на хибридните заплахи“, посочи Маркус Кокко от Европейския център за върхови постижения за борба с хибридните заплахи.

Центърът е всъщност мрежа от експерти и практици от гражданския и военния сектор, които изследват различните страни на хибридните заплахи – от влияние до военните средства. Целта е превенция.

„Очаква се България да определи свои приоритети, свои цели, свои задачи и най-вече своя принос в общата дейност на центъра. Няма държава в Европа, пък и в света, която да не е изложена на хибридни заплахи“, коментира Нина Симова, посланик на България във Финландия.

Историк за Украйна: Там се води война на национална държава срещу имперска идея

Затова Брюксел решава да финансира пан-европейска мрежа за противодействие на хибридните заплахи, която също е базирана в Хелзинки. Учените там идентифицират и тестват иновативни решения, които след това препоръчват на партньорските страни.

„Настоящите хибридни заплахи са комбинация между стари средства и нови елементи. Сега се използва много исторически ревизионизъм. Забелязваме как всички украинци са наричани нацисти. Най-добрият начин да се справим с фалшивата информация е да подчертаваме наличието ѝ и второ - да разполагаме с контрапослание – да споделяме правилна и достоверна информация“, добави Паиви Маттила, директор на програма за изследвания по сигурността EU-HYBNET.

Ерата на проксивойната: Раждането на „Хамас“ и „Хизбула“

Хибридните атаки са изключително ефективни. Много по-евтино е да се организира кампания от тролове или ботове в социалните мрежи, отколкото, да се изпратят танкове. Действията се плъзгат по ръба на закона, избягват риска от обявяване на война, а нападащият често остава скрит, като този, взривил преди година тръбите на Северен поток.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement