Един от най-великите цигулари на нашето време – Джошуа Бел, беше в България по покана на Софийската филхармония. Наричат го „живата легенда на Индиана”. Носител е на най-високите отличия в музиката – наградите „Грами”, „Грамофон” и „Меркюри”. Свирил е на всички големи сцени с всички най-известни оркестри.
„Понякога от самолета отивам директно на репетиция след 12-часов полет. Една трета от годината гледам да остана вкъщи, но затова не ходя на почивки. Почивам вкъщи със семейството ми”, каза Бел в интервю за „Тази събота” по bTV пред Елица Кънчева.
Това беше третото му посещение в България и в него изпълни виртуозен концерт на Дворжак.
„Последния път, като бях тук, свирих с моя добър приятел Максим Ешкенази, който живее в Лос Анджелис. Тогава свирих с него и с оркестъра на Класик ФМ, сега за пръв път свиря с маестро Тодоров и Софийската филхармония. Но има много добри българи музиканти навсякъде по света. Познавам много. Бях много топло посрещнат последния път, публиката е много приятелски настроена, много положителна енергия има тук и затова много исках да се върна в България възможно най-скоро. И ето ме пак тук – три години по-късно”, разказа цигуларят.
„Много обичам кафе, но в деня на концерта не мога да пия кофеин, защото ръцете ми започват да треперят. Имам и други обичаи преди концерт – трябва да спя час и половина преди това, после да хапна съвсем малко”, допълни той.
Тези ритуали не са от вчера. Хваща цигулката на 4 години и оттогава не я пуска. На 14 дебютира с оркестъра на Филаделфия под палката на маестро Рикардо Мути. На 17 години вече свири на сцената на „Карнеги Хол”.
„Като дете тренирах много спортове. Играех тенис, даже и баскетбол, имах нормално детство. Не ме е било страх за ръцете или нещо подобно”, споделя Джошуа Бел.
Родителите му не са музиканти, а психолози. „Искаха да имам нормално детство, да се забавлявам. Обичаха музиката, но да се занимавам с това – аз сам го реших”, разкри той.
Все пак детството му е различно. „На 12 години започнах да уча в Академия, така че приятелите ми от там, когато аз бях на 12, бяха на по 20 години. В гимназията нямах приятели, защото не се занимаваха с музика и не ме разбираха. Не беше обикновено детство, но не бях твърде пазен”, каза още Джошуа Бел.
„Изнесох се от къщи, когато бях на 16, защото вече бях в университет. В САЩ, ако вече си студент, е редно да се изнесеш. Но до ден днешен съм близък със семейството ми. Имам две сестри, майка ми е още жива и сме много близки”, допълни той.
Джошуа Бел е на 52 години, родом е от Индиана, но живее в Ню Йорк. Освен всичките си професионални награди той се нарежда и в класацията на 50-те най-красиви мъже на списание „Пийпъл”.
„Имам три деца от бившата ми приятелка, три момчета. Те живеят много близо до моята къща, на 3 минути пеша. Обожавам децата си! Те са най-хубавото нещо днес за мен”, категоричен е той.
„Единият е на 11, а близнаците са на 9 години. Понякога репетирам с тях. Те свирят на виолончело, пиано и цигулка, така че работя с тях по музика. Играем спортове, опитвам се да ги уча на тенис. Големият ми син е обича гурме, обича да готви и експериментира и се опитва да научи по-малките си братя да ядат нещо различно от макарони със сирене”, разказа музикантът.
„Обичаме да играем видео игри или да гледаме „Хари Потър” заедно. Искам да съм повече време вкъщи с тях, но в същото време не искам да спирам да пътувам, защото това ме кара да се чувствам жив. Винаги я има тази борба в мен, докато търся баланса между двете. Всичко искам да направя. А мога да използвам времето си само по един начин. Трудно е”, призна музикантът.
Родителите му винаги са подхождали с голямо разбиране към него. „Имах приятели, на които родителите ги караха да свирят по 10 часа. Моите никога не са ми налагали нищо. Мисля, че заради това още обичам да свиря. Никога не съм имал „бърнаут” на тази тема”, допълни той.
Цигулката на Бел е над 300-годишен „Страдивариус” и се оценява на около 20 милиона долара.
„Да се грижиш за такава цигулка е като да отглеждаш бебе. Незаменимо е, но свикваш. Не можеш постоянно да се притесняваш да не падне или някой да не я отмъкне, но я наглеждам”, заяви той.
Освен концертната си и благотворителна дейност, Джошуа Бел прави и много записи. Има над 40 албума. Записвал е музика към филмите „Червената цигулка”, „Жени в лилаво”, „Ангели и демони” и други. Светските личности са неговото обкръжение.
„Едни от най-интересните гости на мои концерти са били президенти на САЩ. Свирил съм пред трима различни президенти, без Доналд Тръмп. Не мисля, че би му харесало. Но съм свирил пред Бил Клинтън, Обама и Джордж Буш на различни поводи. Свирил съм пред Кралицата на Обединеното кралство и принц Чарлс. Друг голям концерт беше на Червения площад в Москва за Световния икономически форум. Всички световни лидери бяха там. Като музикант имам възможност да се срещам с много интересни личности. Свирил съм и филмова музика, там съм се запознавал с много актьори, звезди. Също и по благотворителни събития, като Пол Нюман, беше страхотен човек и актьор. С Мерил Стрийп станахме приятели, основно чрез събитията, които посещавахме заедно. Много се радвам, голям съм късметлия, че имам различни полета на познанства. Имам и много приятели учени, защото изкуството и науката имат много общо”, разказа Бел.
„Срещал съм Кралицата на Великобритания и друг път, когато записвах музиката към филма „Дами в лилаво” с Джуди Денч и Маги Смит – две много известни британски актриси. И кралицата дойде на премиерата на филма, така че съм я виждал два пъти”, заяви още цигуларят.
„Винаги се притеснявам как да се държа, защото, да си призная, не изпитвам страхопочитание към подобни личности. Дори да разговарям с президенти, не се притеснявам. Мога да стана свенлив само ако разговарям с музикант, когото много уважавам, или човек на изкуството, за когото смятам, че е велик. И затова в такива ситуации ми е неудобно, че трябва постоянно да си повтарям наум: „Сега си с кралицата, дръж се както трябва”. А аз се отнасям към тях като към нормални хора. Инстинктът ми е такъв. Не съм много по етикета”, призна той.
