Пътуване във времената на Царска България. Защо днес се издига паметник на Съветската армия там, където е трябвало да бъде построен дворец и какви са тайните на Царската зоологическа градина?
През последния месец паметникът повдигна много въпроси - какъв е и какво трябва да бъде неговото бъдеще. Но какво е неговото минало и защо не се издига царски дворец в парка?
В края на 19-и век, когато вместо павета е имало кал, а каруците са били повече от файтоните, за княжески дворец е избран бившият османски конак.
„Конакът разбира се е една естествена сграда след Освобождението - при тези пари толкоз, при тези възможности на държавата е съвсем разбираемо“, казва историкът Петър Стоянович.
С идването на цар Фердинанд София малко по малко придобива европейски облик. Това, което малцина знаят, е, че на мястото на днешния паметник на Съветската армия е имало планове да бъде издигнат истинският царски дворец по план на знаменития архитект Никола Лазаров.
„Единственото указание на царя към Лазаров е това да следва принципите на Виенския дворец Белведере и собствеността на Евгени Савойски. По-кратко и по-ясно указание аз не съм чувал досега“, посочва Стоянович.
Причината да не се осъществят тези планова са настъпващите Балкански войни и национални катастрофи.
„Това започва през 1912 г., завършва – 1914 г. Това се оказват години, негодни за дворцови строителства. Проектът на този дворец по изключително интересен начин напомня един огромен вариант на това, което цар Фердинанд в изгнание си построява в Словакия“, коментира историкът.
Д-р Петър Стоянович е историк, журналист, един от най-големите изследователи на епохата на Царска България. Помолихме го да направи паралел между миналото и настоящото битие на градината с паметника.
„Ако трябва да избирам между един западен дворец и една източна юрта, естествено ще предпочета да живея в бароковия дворец. Мисля, че освен с хумор и гротеска дори не бива да сравняваме тези опции“, казва той.
Нов, истински дворец не е бил построен, но Княжеската градина се е гордяла с друга столична емблема. Царската зоологическа градина е била на това място.
„Съвсем в началото не е имало никакъв асфалт, говорим за края на 80-те години на 19-и век.
Ще ви излъжа кои бяха първите животни, но при всички случаи няма как да не е била някоя птица, защото царят е известен - тогава князът, със своята страст към орнитологията. Много български поданици почват да идват да му подаряват и най-вече да му продават различни, хванати от тях животни“, казва д-р Стоянович.
Той ни разказва и за специалното отношение на хората към животните тогава.
„Сутрин, обед и вечер се докладва на двореца състоянието на всяко едно животно, води се дневник - на две смени, нощна и дневна - за това как се работи по тези животни. Включително по време на бомбардировките над София в самия край на ВСВ, един от първите въпроси, с които се обръща тогавашният цар в изгнание Фердинанд Първи към своите приближени, е: "Какво е състоянието на животните, докладвайте дали има ранени и убити?", разказва историкът.
„Може би има някои по-зрели баби и дядовци, които си спомнят как реве лъвът чак до Площад „Славейков“. Но единственото, което е останало от онзи период, е тази къщичка. Ако не ме лъже паметта тук вирееха летателни птици, но какви бяха - не мога да кажа. Днес мисля, че е бирария“, допълва още той.
Според д-р Стоянович, историята не бива да засенчва днешния ден.
„Никое минало не може да се пренесе в настоящето. Ние трябва да пренесем духа, стила и отговорността си към това време. Никой няма да седне тук с цилиндър и царска корона да се разхожда сред тези алеи. Достатъчно е ние да се разхождаме като наследници на тази епоха на нашите предци“, казва Петър Стоянович.
