В следващите три седмици в ефира на „120 минути“ ще ви запознаем с усилията на хиляди добри хора, които подкрепиха и продължават да подкрепят каузите на „Детския фонд на обединените нации“ – УНИЦЕФ, който отбелязва своята 20-годишнина от началото на дейността си в България.
Първият гост е един от най-опитните служители на организацията, която е свързана с България за цял живот – Таня Радочай.
Таня Радoчай е международно признат психолог и експерт по правата на детето с над 20 години опит в системата на УНИЦЕФ. Родена в Хърватия, тя започва кариерата си по време на кризата в Косово, където работи като специалист по закрила на детето към мисията на ООН.
Професионалният ѝ път преминава през ключови лидерски позиции в България, Армения и Беларус. Между 2009 и 2015 г. Радучай е представител на УНИЦЕФ в България – период, в който организацията у нас въвежда новаторски модели за деинституционализация, ранно детско развитие и социално включване. За приноса си към защитата на децата тя получава високото отличие „Златна лаврова клонка“ от българското външно министерство.
В работата си Таня Радoчай се води от принципа „винаги заставаме на страната на детето“ – убеждение, което определя целия ѝ професионален път.
– Г-жо Радoчай, Косово е първото място, където трябваше да се застъпите за децата насред криза. Има ли момент, история или картина от онова време, която никога няма да забравите?
– Да, Косово беше първото място, където започнах работа с УНИЦЕФ. Но нека добавя – в моята страна, Хърватия, и в Босна също преживяхме война, а аз работех с други организации още преди това. Така че в Косово вече пристигнах с известен опит. Знаех, че ще бъде трудно.
Но се оказа дори по-трудно, отколкото очаквах. Ще споделя една конкретна, малка история – за деца, които открихме изоставени в психиатрична институция за възрастни. Мястото беше изключително занемарено, бедно, без подходящи условия.
Тези деца бяха настанени там още преди конфликта, от различни части на Сърбия. Нямаше кой да ги посещава, нито роднини, нито близки. А те имаха нужда от съвсем различна грижа.
Сред тях беше и едно момиченце – Ивана, на девет години. Беше диагностицирана като дете с умствени увреждания – затова и била изпратена там. Но всъщност беше напълно здрава. Общуваше с нас, с персонала, с другите деца. Затова изведохме всички деца от тази институция и ги настанихме в малък дом в общността. И наблюдавахме как буквално разцъфват с времето, докато бях там.
По-късно научих, че Ивана е пораснала като здрава, пълноценна млада жена. Омъжила се е и има собствено семейство. Това е една малка история, която показва как животът на едно дете може да се промени напълно, когато си там за него и знаеш какво да направиш в труден момент.
– Благодаря ви, че споделихте тази история с нас. Косово беше буквално военна зона, нали? Голям конфликт. Когато пристигнахте в България през 2009 г., тук нямаше война. Но какво беше първото ви впечатление от системата за грижа за децата тогава? Особено след онзи известен документален филм на Би Би Си – „Забравените деца на България“ – за Могилино?
– Бих казала, че имаше очевидна криза, но и огромна възможност. Имаше силен импулс за промяна. И искам да благодаря на bTV и на всички партньори, които се обединиха, за да покажат на българското общество, че промяната е възможна.
И не само това – на хората в България беше даден шанс да се включат в тази промяна. А това е много важно, да разбереш защо нещо трябва да се промени и да искаш да бъдеш част от нещо по-добро.
По-късно много хора ми казваха: „Аз се обадих. Аз дадох моето левче“. Казваха ми: „Левче по левче“. Това беше много силно послание към цялото общество.
Разбира се, съпротивата беше сериозна. Трудно се променя една цяла система, градена десетилетия върху грешна основа – а тя беше, че институциите са добри за децата. А те не са! Никъде по света не са!
Системата за настаняване в институции обслужваше самите институции, а не децата. Затова още с първото издание на „Великолепната шесторка“ започнахме да бързаме да изградим модел с малки домове. Не е идеален модел, но промени средата около децата.
И това беше преходен модел, защото не можеш да направиш промяната с, както бихте казали тук, с магическа пръчица. Не става от днес за утре. Но успяхме да вдъхновим хората – и политиките. А това промени животи. Животи на деца.
А когато започнеш да променяш мисленето, тогава медиите играят ключова роля – и bTV изигра такава роля. Започнахме с децата с увреждания, защото ситуацията в институциите тогава, нека го кажа направо – беше срам.
И хората се засрамиха, когато видяха какво всъщност се случва вътре. След това дойде още по-трудната задача – да обясним защо нито едно дете под тригодишна възраст не бива да попада в институция. Там беше втората "Великолепна шесторка", с която показахме как страдат децата, когато първите им години минават в такава среда.
А това е времето, в което развитието им е най-бързо – и оставя следа за цял живот.
– Споменахте няколко пъти „Великолепната шесторка“. Подготвяме едно специално предаване за 14 декември в "120 минути". То ще бъде истинска изненада за зрителите и за всичко, което като общество сме постигнали през тези години. По ваше време „Великолепната шесторка“ беше една от най-гледаните и обичани телевизионни програми в онзи период. Какво си спомняте от нея?
– Беше много необичайно да се включим в толкова дългосрочен проект, който беше развлекателен и в същото време засягаше толкова сериозна тема. И призоваваше хората да се включат в промяната. Мисля, че беше невероятно колко добре проработи това.
Радвам се, че ще направите нещо подобно сега. Както казах, много хора са ми споделяли колко горди са били, че са дали своя принос. И нека не забравяме – хората искат да бъдат част от нещо добро. Искат да научат повече, да разберат повече и да помагат – така че нещата за децата да се случват по по-добър начин.
– Подчертахте приноса на хората. Каква е разликата, която правят редовните месечни дарения за живота на децата?
– Да, тогава започнахме да осъзнаваме, че кампания за кампания не е достатъчна. Правиш една, правиш нещо, после друга… но така не можеш да поддържаш дългосрочна промяна. Нужно е постоянно подкрепа, за да се развиват услугите и да се променят трайно, не само на вълни.
А ангажиментът, който хората поемат, когато станат Благодетели, е и знак за добра воля. Не е само финансовото дарение – което, разбира се, е ценно. Те обръщат внимание, интересуват се, следят какво се случва и как УНИЦЕФ използва тези средства.
И това според мен е дори по-силно от самото дарение.
Искам да поздравя всички Благодетели в България. Страхотно е, че хора, които искат да помагат, разбират, че истинската промяна изисква време. И са готови да я подкрепят в дългосрочен план.
– И на финала, когато се обърнете назад към всички тези години и страни, кое постижение ви кара да се чувствате най-горда?
– Има много неща, разбира се. Работихме по различни теми в различни държави. Но бих откроила едно – колко е важно да работим с партньори и чрез партньори. Нищо не можех да направя сама.
Заедно с колегите ми в УНИЦЕФ винаги сме работили с хора, които са ангажирани и искат по-добър живот за децата – в България и в други страни.
А да работиш с партньори значи и да откриваш невероятни хора. Това обогати моя живот и се надявам, че и аз по някакъв начин съм обогатила техния.
Затова – да работим заедно и да намираме доброто у хората – за мен това е най-важното. И да, гордея се, че съм допринесла поне малко за това.
На 14 декември очаквайте специално издание на „120 минути“ – от 16 до 19 ч., в подкрепа на УНИЦЕФ – „За децата на България“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
