На 2 юни България отново се преклони пред Христо Ботев и героите, загинали за свободата на страната. Денят обаче беше белязан и от тъжната новина за кончината на писателя, журналист, сценарист и политик Любен Дилов-син, който почина на 61-годишна възраст.
Спомените за него неизбежно връщат към бурните години на прехода и емблематичното студентско сатирично предаване „Ку-ку“. За личността на Дилов-син, за общите им години и за днешната политическа действителност говори един от неговите най-близки приятели и колеги от онова време – Петър Курумбашев, бивш евродепутат и народен представител.
„Да кажа не просто, че е част от екипа. Любо е един от основателите на предаването. Така че той, заедно с Радомир Чолаков и Камен Воденичаров, и себе си да включа в тази група, сме от основателите на предаването“, каза Курумбашев.
Според него Любен Дилов-син би искал хората да си спомнят за него с усмивка и чувство за хумор.
„Аз мисля, че и Любо днес би искал да говорим така за него. Той винаги разказваше някаква история, даже малко ми прилича на героя на Хашек. Примерно ще разкаже как един негов приятел в петък вечер е слязъл да хвърля боклука по чехли и се е прибрал в понеделник сутринта. Пак по чехли. Просто съдбата го отвлякла някъде, нали, явно. Може би дори въпреки неговата воля.“
Курумбашев подчерта, че една от най-характерните черти на Дилов-син е бил неизчерпаемият му оптимизъм.
„В много трудни моменти, примерно, ние много тежко изживяхме козлодуйското предаване, имаше много силна обществена реакция срещу нас. Непрестанен оптимизъм, непрекъснат оптимизъм и непрекъсната вяра в най-трудни моменти. Спирали са ни предаването. Винаги е преливащ от ентусиазъм.“
Той разказа и любопитен спомен от времето, когато Любен Дилов-син е бил народен представител.
„Спомням си, ние с него не се засякохме в нито едно Народно събрание. Но в едно Народно събрание, в което той беше народен представител, аз не съм. Си говорим в барчето на Народното събрание и чувам звънец. Викам: „Айде, Любчо, бегай да гласуваш и после да си продължим приказката.“ И той е: „Няма. Тук си оставам, ще си говорим с тебе. Те имат мнозинство, няма да им сменят пола, ако не отида да гласувам.“ Тогава беше Тройната коалиция и те имаха примерно 160 депутати и нещо от този род.“
Курумбашев се върна и към времето на политическия проект „Ку-ку“.
„Ние казахме: като ни спряхте предаването, ние ще направим политическа партия, която Любо много държеше да се казва Народно движение „Ку-ку“, за да може лесно да се казва НДК. Това беше първата политическа партия, която се опитвахме да основем и да регистрираме за изборите, но ЦИК не ни регистрира тогава. С някакъв доста формален аргумент. Бяхме решили да раздаваме на членовете си жълти книжки и затова всеки, който е бил на основаването в читалище „Петър Берон“, получаваше жълта книжка като член на партията.“
По думите му политическите различия никога не са повлияли на приятелството им.
„Никога. Още повече, че малко се шегувахме с него, тъй като той беше от университетския комитет на Комсомола. Даже Любо се шегуваше с името си. Първото си студентско книжле беше написал: „Подарък от Любен Дилов – син, а не червен.“ И той някак си така бягаше от това, че бил от Комсомола и в крайна сметка стана народен представител от СДС. А пък другата ирония е, че аз съм основател на ФНСД, което е основател на СДС, а през 2009 г. вече бях народен представител от гражданската квота на БСП. Но никога в тези години, въпреки различията и въпреки различията в политическите формации, в които сме били, нашето приятелство не е прекъсвало или не е минавало под някаква сянка.“
Според Курумбашев Любен Дилов-син е бил човек с неизчерпаемо любопитство към живота.
„Аз си мисля, че той беше едно играещо момче, без да искам да преведа думата „плейбой“ директно – едно играещо дете. И мисля, че той много се забавляваше и да бъде в Народното събрание. И мисля, че искрено се забавляваше от своите колеги народни представители, без много да им го показва.“
Той подчерта и мястото на Дилов-син сред интелектуалците в политиката.
„Освен това той успяваше да каже много неща в Народното събрание като един истински интелектуалец, защото едно от много сериозните неща, които липсват на българската политика от много години насам, бих казал и това Народно събрание не е голямо изключение, е присъствието на интелектуалци в политиката. Те сякаш са все по-ненужни на управляващата класа, която и да е тя.“
По повод управлението и предстоящите бюджетни решения Курумбашев коментира:
„Аз си мисля, че може би първата по-сериозна оценка ще бъде дадена на управляващите, след като видим проекта за бюджет, защото все пак това е, така да кажем, сериозната конституция за една година.“
Той разкритикува и идеи за ограничаване на майчинските обезщетения.
„Майчинството е една от основните социални придобивки, с които България се гордее. Сигурно майчинските ги е ползвала и неговата жена за неговите деца, и неговата майка за него. И той също трябва да си дава сметка, че след като са изгледани неговите деца или той самият, той дължи това на другите деца на България, при положение че ние имаме такава катастрофална демография и че успяхме да направим държава, в която шест милиона живеят в шест града.“
На въпрос как управляващите се справят със заявката си да разграждат олигархичния модел, Курумбашев отговори:
„До този момент аз не виждам нито победени олигарси, нито виждам победени, да речем, корпорации или нещо от този род. Засега на дневен ред са примерно майчинските или пък това, че Румен Радев се бил усмихнал на Тръмп. Но, честно казано, нека да им дадем още малко шанс, да имат някакво време. Към този момент аз не виждам някаква ясна посока. По-скоро се подхвърлят някакви идеи на парче, които повече забавляват публиката и повече изпускат парата в свирката, отколкото се случва нещо в действителност.“
