След разпадането на СССР през 1991 г. Естония е отново свободна. С почти празна хазна, остаряла инфраструктура и ограничен ресурс. Вместо да тръгне по познатите пътища, страната избира нов маршрут – дигитален.
Само за 34 години естонското общество се превръща в най-дигиталното в света.
„Роден съм в едно съвсем малко градче. Много, много, много далеч, в самия край на една много малка страна — почти на ръба на Европа. През 80‑те години Съветският съюз не беше особено приятно място за живеене. Почти нямаше място за творчество, освен в две посоки — компютрите и пънка. Те станаха моят личен изход, моят начин да дишам. А това, всъщност, е историята на цялото ми поколение — хора, които под натиска на системата търсеха свободата си в компютрите и в онзи бунтарски дух, който те носеха“, разказва Андърс Скуд, бивш главен технически архитект на Skype.
На 23 август 1989 г. над два милиона души в Естония, Латвия и Литва се хващат за ръце в жива верига, дълга около 600 км, свързваща трите столици – Талин, Рига и Вилнюс. Мирно протестно действие, символизиращо стремежа към свобода и независимост след десетилетия съветска окупация.
„В началото на 90‑те години, след възстановяването на независимостта, нямахме нито валута, нито граници, нито икономика, нито външни партньори, с които да търгуваме — започвахме от нулата. Откъснати от стария режим, трябваше да създадем отново всичко: управление, администрация, министерства. Когато Естония се замисли какъв модел иска, осъзнахме, че ще се нуждаем и от технологии“, казва Линар Виик, предприемач и IT визионер.
„Няма такова нещо като „дигитално правителство“. Има дигитално общество. Правителството никога не действа само. Ще дам пример: държавата изплаща пенсия. Но къде? В банката - банката е частна институция. Затова дигиталното правителство не е отделна система. Не! Това е обща услуга, в която публичният и частният сектор обменят данни и работят заедно. Така функционира дигиталното общество. Точно това изградихме в Естония“, твърди Таави Котка, IT визионер и бивш главен IT директор на естонското правителство.
„Нуждата от това да изградим собствени системи, създаде търсене. Доста бързо разбрахме, че ни трябват и повече инженери. Точно това търсене доведе до държавни субсидии за техническо образование и силното му насърчаване. Осъзнахме също, че трябва да образоваме и хората. Безплатният Wi‑Fi се превърна почти в човешко право“, спомня си Лийна Вахтрас, изпълнителен директор на Програма за електронно гражданство.
Силвия Крaс е 78-годишна библиотекарка, която олицетворява прехода на цяло поколение естонци от пишещата машина към дигиталния свят. В началото на 90-те тя е сред първите, които преминават курсове по компютърна грамотност. Библиотеката, където работи, се превръща в ключово място за обществото не само заради книгите, но и заради курсовете по новите технологии, провеждани именно там.
„Работех там до края на 90-те. Първо дигитализирахме книгите – процес, който днес изглежда много простичък, но тогава беше ключов и новаторски. Преходът стана бързо, лесно и добре организирано. Това беше началото. Всички се учеха от нас. Имаше много голям интерес сред по-възрастните хора тогава.
Книгата е най-добрият приятел на човека, но въпреки това смятам, че това, което получаваме от дигиталния свят ни е от огромна полза. Обогатява мирогледа и разширява възможностите за учене на един млад човек. Това е сила, защото човешката мисъл трябва винаги да бъде стимулирана да се развива“, казва Силвия Карс, пенсионер.
Домът на семейство Крaс лежи между два свята. В едната му част е Силвия – сред старите дискове, компютърът от едно време и пожълтелите книжни страници, a в другата — нейните наследници, където домът се топли от слънцето, книгите са дигитални, а музиката зазвучава само с едно докосване.
Целия филм гледайте във видеото!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
