Изследване на европейските архиви развенчава митове и разкрива нови детайли около личността на българския цар Фердинанд и решението му да поеме управлението на младата българска държава.
Когато княз Фердинанд се възкачва на българския престол е едва на 26 години. Решението му не е необмислена авантюра, защото от дете младият благородник е подготвян за важна европейска мисия, разказва проф. Петър Стоянович.
„Не знаехме този неизчерпаем опит, който той натрупва между 12 и 17 години, които като обикаля целия цивилизован свят, т.е. Европа. Говорейки всички езици и чувствайки се у дома от Лондон при леля си Виктория през всичките си роднини в европейските столици на континента, подготвяйки се за една много важна роля като правнук на Луи XIV“, разказа проф. Стоянович.
Той изследва архивите на Австрия, Германия и Словакия. Проследява и публикациите в тогавашната европейска преса, която не пести критики към младия благородник и към страната ни в сложната историческа ситуация в края на XIX век.
„Това, което вече окончателно се развенча, че той твърде случайно е станал княз на България и второ, че българите са намерили своя княз в някакво увеселително заведение, кабаре и т.н. - пълна глупост. Трето, което е важно, е, че изключително последователно и той и майка му влагат абсолютно всичко възможно - знания, умения и много средства в европеизирането на България. Това е основната мисия на бъдещия цар Фердинанд. Това е европеизаторът на България“, разказа още проф. Стоянович.
Историческите факти той събира в книгата „Пътят към София“, която бе представена в двореца Врана със съдействието на Царския фонд за опазване на историческото наследство.