През седмицата излезе изследване на лабораторията за дигитални разследвания DFRLab, което доказва че свързани с Кремъл канали в Телеграм разпространяват у нас наративи, за да достигнат до по-широка аудитория.

Как големите групи в социалните мрежи с десетки хиляди членове биват използвани, за да прониква в тях пропагандно съдържание и осъществява ли се по този начин намеса в медийната среда чрез изкуствено генериран ръст на съдържанието? Следва поредицата "Истина ли е, че…".

„Провери фактите“: Как лица на bTV станаха мишена на дезинформация и измамни схеми?

Зелена сделка, протести на зърнопроидводители, миграция, оръжието за Украйна, ротация. Свързването на тези местни проблеми с глобалната ситуация цели успешно изпълнение на информационни операции.

Междувременно експерти от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания установиха машина от т.нар. „сайтове гъби“. Това е мрежа от роботизирани анонимни псевдоновинарски страници, които си приличат по съдържание и по дизайн. Те обаче разпространяват всякакви публикации, включително пропагандни.

Информационните войни на Русия: Засечена мрежа от 1095 бота, манипулации с огромни темпове в Европа

„Определено големи групи във Фейсбук са най-апетитни за сили, които разпространяват пропаганда и дезинформация – от медицинска до антибежанска, анти-Украйна. Имаме и публични данни, които могат много лесно да бъдат проверявани. Това се случи след промени в самата платформа. Това са групи, в които хора с едни и същи интереси се събират и дискутират. Тези групи биват или инфилтрирани, или закупувани“, коментира журналистът Руслан Трад.

Проф. Димитър Вацов е авторът на термина „сайтове гъби“. Споделя, че екипът им установява над 370 анонимни псевдоновинарски сайта с идентичен дизайн и съдържание, които всеки ден разпространяват средно между 3 и 9 пропагандни проруски статии.

Откриване на невярна информация: У нас стартира проект за дигитална медийна грамотност

В началото на март НАТО проведе военни учения "Дракон 24" в Полша. 25 български сайта едновременно публикуват едно и също заглавие по темата - "Дракон 24: НАТО се готви за война с Русия, войници пресичат полската река Витла и…"

Многоточието примамва юзърите да кликнат върху това сензационно заглавие и да генерират трафик, съответно – и печалби, споделят експертите.

 

„Проследихме как редица прокремълски сайтове разпространиха информацията, че тези тренировки на НАТО в Полша са подготовка за войната на Алианса с Русия. Това е много популярен способ, познат ни от години. Тук главните участници са не само НАТО, но и държавите, които искат да се присъединят. В допълнение открихме, че същите сайтове активно са разпространявали пропагандни послания, свързани с осъществяван геноцид в Донбас от страна на Украйна. При това ни последно изследване обаче беше интересно да проследим техническите параметри на публикациите. Всяка една от тях беше изцяло автоматизирана през отделните домейни, което говори за една добре създадена машина. Друго, което забелязахме, е, че изявленията на Путин бяха отново автоматично преведени от руски на други езици, включително и български, без анализ или коментар“, обясни Сопо Гелава от лабораторията за дигитални разследвания DFRLab.

Журналисти от Украйна на гости в bTV: Обсъждат дезинформацията и войната

Платформа помага за това идентично разпространение, като кани потребители да създават сайт, а той да печели пари при всяко споделяне на публикация.

Наскоро екипът на DFRLab идентифицира мрежа от Фейсбук групи, които засилват видимостта на „сайтовете гъби“ в социалната мрежа. Клъстерът съдържа най-малко 44 страници, 30 групи и 28 акаунта.

Съществуват ли начини да разпознаем и да се предпазим ефективно от този тип фалшива информация?

„Прочетох го във Фейсбук“: Специално пред bTV Ричард Куест за борбата с фалшивите новини

„За съжаление, нямаме способи, които могат да ни покажат бърза защита. Всичко, което може да се направи бързо, граничи с цензурата, което би било автогол и би било проблема за самата политика не само в България, но и в ЕС“, казва журналистът Руслан Трад.

„Един от основните ми съвети е да се оглеждаме за имената на сайтовете. Често те издават колко са сериозни. Ако разглеждате любимия си спортен сайт и изведнъж се появи политическа статия, би било хубаво да потърсим повече информация доколко тя е достоверна. Затова съветът ми е да внимаваме кой и как ни поднося стандартните ни интереси“, съветва Сопо Гелава от DFRLab.