Според първото по рода си изследване от външнополитическата служба на ЕС, Русия е основен източник за манипулиране на информация. До каква степен така наречените информационни войни от страна на Русия работят успешно в България.

Според първото по рода си изследване на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателството, изготвено от външнополитическата служба на ЕС от февруари тази година Русия е основен източник на манипулираните информация, целящи да бъде дискредитиран Европейският съюз. 

Има ли доказателства, че Русия провежда дезинформационни кампании, за да бъдат объркани хората чрез постоянно променящи се наративи и версии за събитията? Истина ли е, че Русия провежда координирани информационни "операции" в европейските страни?

Заплашвана със звук от картечница: За Путин и дезинформацията - говори журналистката Йесика Аро

„Този тип информационни войни съществуват основно от 2022 г. и нахлуването на Русия в Украйна. Ако проследите данните ще видите , че оттогава насам се случва едно огромно количество на информационен поток, който цели публика от около 165 милиона европейски граждани и създава по наши данни около 16 милиарда гледания годишно. Така че говорим за огромна кампания, която се разпространява с огромни темпове“, коментира Стефан Дуген, изпълнителен директор на Институра по киберсигурност в Швейцария.

„Целта на тези информационни войни са проукраинско настроените граждани на Европа. Чрез целенасочени кампании се увеличава мащаба на конфликта и не трябва да забравяме че 2024-а е година за избори в Европейския съюз и имайки такъв тип масивни дезинформационни дейности няма как да не се отрази рисковано на избора на гражданите“, посочва той.

Франция, началото на ноември 2023. На фона на напрегната обстановка около конфликта Израел- Хамас, 10-и  квартал в Париж се събужда с антисемитски графити - изрисувана със спрей синя Звезда на Давид по фасадите на множество сгради. Снимки на тези сгради се разпространяват със светкавична скорост и огромен мащаб и предизвикват ожесточени коментари.

„Тези изображения се превърнаха в основна тема във Франция седмици наред, беше притеснително, защото огромна част от гражданите започнаха да се питат наистина ли е възможно отново да виждаме Давидовата звезда по прозорците, сградите, стените - новата стара форма на антисемитизъм“, коментира Мая-Анаис Ятаген, френска журналистка.

„Изображенията, които създадоха най-много интернет трафик бяха истински, но си личеше че са направени с предварителна постановка, това показваха и разследванията. Основните действащи лица, които бяха установени са две двойки, които рисуват знаците и още някой, който снима междувременно и веднага ги публикува онлайн“, коментира още тя.

„Така изображенията започнаха да се появяват на сайтове,  които са установено свързани с Руската пропаганда - тази целенасоценост накрая звездите да попаднат онлайн, и да се разпорстранят по определен начин, е тънката специфична нишка в тук. Това не са системно генерирани изображения, а истински хора, рисуващи графити по стената и целящи да достигнат максимално много акаунти“, посочва още Ятаген.

Така френската служба за техническо и оперативно наблюдение и предпазване срещу зловредна чужда дигитална намеса е засякла мрежа от 1095 ботове, свързани с руската пропагандна мрежа RNN. На този фон през юни тази година френският министър Катрин Колона съобщи за разкрита кампания за манипулиране на информацията.

„Тази операция беше свързана със създаването на уеб сайтове, които изглеждат по същия начин като истински официални сайтове, така наречените клонинги, но историите, които бяха публикувани вътре нямаха нищо общо с реалността. Например колко лошо действат украинските бежанци на икономиката, как санкциите към Русия вредят само на Европа“, посочва Ятаген.

„Тайният ключ на създателите на тези уебсайтове беше създаването на нещо, което е много близко до оригиналния - например отивате вместо в България.ком в Бъгария.ком. Пропускате буква и попадате напълно на друг сайт, който изглежда по същия начин, но със абсолютно различно съдържание - така че вглеждайте се в малките детайли. Едва тогава може да разпознаете фалшивите новини. Често те са или прекалено добри, или прекалено смешни, или прекалено налудничави, за да бъдат истина, с едно по–обстойно вглеждане може да се защитите от пропагандата“, допълва още тя.

Петков: Дезинформацията и намесата на Кремъл в страните от Източна Европа е огромен проблем

Но до каква степен информационните войни от страна на Руся работят успешно в България решихме да попитаме разследващия журналист, работил за руската секция на Би Би Си - Андрей Захаров. През 2022 г. Захаров бяга от Русия, защото заради работата си се превръща в "личен враг" на руски хакери, закриляни от Федералната служба за сигурност (ФСБ)“.

„Разбира се, че има най–различни информационни кампании на Русия в Европа. Аз мога да говоря само за тези, които са доказани - преди повече от 15 години се появи Russia Today като телевизия, която можеше да се разпростронява навсякъде, което е нормално защото Франция има такава телевизия, Великобритания има такава телевизия и това е нормално, след това много бързо обаче Russia Today мина към пропагандата“, посочва Андрей Захаров.

„Пропагандата не работи с напълно фейк нюз, защото фейк нюз е нещо напълно измислено, тук има такъв механизъм - 70 процента лъжа, 30 процента истина. Тук е друго те пускат от една гледна точка, от друга, но никога няма пълна лъжа. Има най–различни акаунти в социалните мрежи, които със сигурност бяха свързани с „Русия днес“ и това, които аз виждам сега, има „Телеграм“, които са като малка медия. В Русия има канали, които ги четат повече от милион хора, в Украйна - също, в Италия горе–дору популярен, в Германия. Сега нистина виждаме, че има такива „Телеграм“ канали в Европа на руски език или на местни езици, има и на български език, аз знам поне три-четири канала“, коментира още той.

„Трябва ви призная, че не съм напълно сигурен дали по отношение на България ние достигаме до правилните данни, за да направя окончателно заключение -  за него ще ми е нужно огромна база данни и разбира се добри познания в дадения език, за да установим реален риск за населението на определена държава. Засега това, което можем да направим, е да осигурим на гражданите набор от доверени източници на информация, а също и инструменти за защита от фалшиви новини“, посочва Стефан Дуген.